На покрива беше интересно. До него се стигаше през вратата на последния етаж. “Не натискай дръжката - ще последва аларма” - всеки който можеше да чете би знаел да не отваря вратата. Но нямаше никаква аларма. Роби и Беки бяха научили. Качваха се на покрива, разгонваха гълубите и се подпираха на малкия парапет. Гледаха от там хората - малки човечета, които бавно вървяха по тротоарите отстрани на непрестанния поток от коли и камиони по улицата.
И сега бяха там - тийнейджъри на петнайсет-шестнайсет години и се мъчеха да пушат. Бяха си откраднали от цигарите на таткото на Беки, но явно само ги хабяха - не бяха се научили да пушат все още. Накрая Робърт угаси своята цигара на парапета и я хвърли от покрива надолу. Фаса се превъртя във въздуха и пада дълго докато се удари в периферията на шапката на някакъв чичко долу, който дори не усети. Роби, погледна Беки и ѝ се усмихна. Тя се взираше надолу към улицата, а недопушената цигара, беше почти стигнала до пръстите, които я държаха.
- За какво с ...