Като си бродя
Сутрин. С кучето се движим по разделечаващи се криви – то обмирисва всичко по път си, аз съм пуснал мислите да хвъркат без посока.
На отсрещния тротоар кола се спуска на заден към платното. В това време се задава друга кола…
Прассс…
Спират. Първата бавно се връща, другата продължава. Явно не им се разправя за някакво ожулване…
И в тоя момент забелязвам – управляват ги представители на две от трите най-опасни шофьорски групи. На заден излизаше кола, карана от шофьор, по-дърт и от мен. А другата – младо момиче, озъртащо се страхливо отде ще изскочи нещо. Я шантав автомобил, я млад любовник…
Оставаше да се появи третата рискова групировка – младеж, току-що получил книжка и убеден, че е най-малкото Шумахер…
хххх
Седим с един младеж на кафе. Минават ученици и го поздравяват. Той ги пита – че как го забелязаха? Те обясняват простичко – ами учител им е, трябва да се оглеждат.
Петдесет годишният младеж ме сочи: „Това е моят учител…“
В очите на учениците блясва въпрос, но се сдържат. А така им се иска да ме попитат – виждал ли съм по мое време динозаври…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
