Сутрин. С кучето се движим по разделечаващи се криви – то обмирисва всичко по път си, аз съм пуснал мислите да хвъркат без посока.

На отсрещния тротоар кола се спуска на заден към платното. В това време се задава друга кола…

Прассс…

Спират. Първата бавно се връща, другата продължава. Явно не им се разправя за някакво ожулване…

И в тоя момент забелязвам – управляват ги представители на две от трите най-опасни шофьорски групи. На заден излизаше кола, карана от шофьор, по-дърт и от мен. А другата – младо момиче, озъртащо се страхливо отде ще изскочи нещо. Я шантав автомобил, я млад любовник…

Оставаше да се появи третата рискова групировка – младеж, току-що получил книжка и убеден, че е най-малкото Шумахер…

хххх

Седим с един младеж на кафе. Минават ученици и го поздравяват. Той ги пита – че как го забелязаха? Те обясняват простичко – ами учител им е, трябва да се оглеждат.

Петдесет годишният младеж ме сочи: „Това е моят учител…“

В очите на учениците блясва въпрос, но се сдържат. А така им се иска да ме попитат – виждал ли съм по мое време динозаври…