- Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха запалили печката преди цели три часа но стаята отказваше да се затопли. Мразеше тази стая... Всъщност мразеше всичко в нея и самата нея. Опита се да размърда пръстите на краката си – бяха замръзнали. Леко присви колената си и се опита да мушне стъпалата си колкото се може по близо до неговите. Той винаги беше толкова топъл... Всъщност всички мъже, с които беше спала бяха толкова топли. Като печки. Които имаха собствени крака, ръце и бездънен резервоар с електричество. Засмя се, като си представи грозната печка, на която го оприличи. Обърна се и погледна през прозореца. В далечината се виждаше малка мъждукаща светлина. Може би беше част от изгасващо огнище. Опита се да си го представи. В главата и нахлу листопад от безброй оранжави листа. Сякаш обонянието й усети мири ...