29.01.2007 г., 23:14

Кифли с мармалад

3.1K 0 2
2 мин за четене

-         Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.

Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха запалили печката преди цели три часа но стаята отказваше да се затопли. Мразеше тази стая... Всъщност мразеше всичко в нея и самата нея. Опита се да размърда пръстите на краката си – бяха замръзнали. Леко присви колената си и се опита да мушне стъпалата си колкото се може по близо до неговите. Той винаги беше толкова топъл... Всъщност всички мъже, с които беше спала бяха толкова топли. Като печки. Които имаха собствени крака, ръце и бездънен резервоар с електричество. Засмя се, като си представи грозната печка, на която го оприличи. Обърна се и погледна през прозореца. В далечината се виждаше малка мъждукаща светлина. Може би беше част от изгасващо огнище. Опита се да си го представи. В главата и нахлу листопад от безброй оранжави листа. Сякаш обонянието й усети мириса на Есен... Да есен... онази странно красива по детски есен. Онази есен, в коята всяка вечер в двора на тяхната къща палеха купчината събрани листа. А сутрин, още преди по улицата да се чуе звънчето от колелото на млекаря, тя усещаше как баба и пристъпва плавно с босите си крака по дървеното дюшеме.

Баба и обичаше  да ходи боса. Тя беше дребна, пухкава женица с чаровна трапчинка на дясната буза и странни за ръста и огромни стъпала. Обикновенно ставаше преди всички. Слагаше престилката опръскана в безброй виолетки и започваше приготовлението на своята специална магия. Тази магия, която трябваше да събуди цялата къща. Големите палци на босите и стъпала обичаха да подскачат на-горе-надолу – кото палки на диригент, докато тя си тананикаше и създаваше най-вкусните кифлички с мармалад, които някой е опитвал някога. Когато малките златисти съкровища бъдеха готови, тя отваряше широко вратата на фурната и сядаше на плетения стол до прозореца. Опъваше доволно краката си, като оставяше пръстите им да щръкнат доволно, сочейки тавана и запалваше блажено цигара. Лош навик, от който тя така и не се отучи.

Тя обичаше тези сутрини. Обичаше онзи специален мирис на сутрешна бабина магия. Обичаше усмихнатия поглед на жената в плетения стол и тактуването на големите палци.

-         Искаш ли да почетеме? – питаше тя с препълнена уста с кифла.

-         Искам! – отговаряше бабата със странно големи стъпала.

Стаята биваше топла. Изпълнена със светлина и мирис на златисти съкровища. И тя обичаше тази стая. Всъщност обичаше всичко в нея и самата нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно и красиво, браво!
  • Много образно и хубаво разказваш! И аз усетих мириса на злтана есен и топли кифлички. Оставяш хубави мисли и чувсва в хората. А това наистина ли е баба ти- ако е така си имала чудесно детство, за това и пишеш с такава любов към живота


Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...