7 мар. 2009 г., 10:45

Ко Та Рак днес е бавачка

744 0 4
1 мин за четене

Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отговориха му от масата, а Но Щен Вълк въпросително размърда вежди в посока на малчуганите.
- Днес котешката общност на Околийската Околия има официално посещение от делегати на котешката общност на Съседната Околия и на мен ми възложиха да държа тези тримцата по-надалеч, че да не се излагаме с лудориите им пред гостите... - тъжно каза Ко Та Рак, явно денят му не ще да е бил от най-леките - Чакайте само да взема нещо за пиене и идвам.
- Какво да бъде? - попита го Хо, когато отиде до бара.
- Паничка с вино за мен... - каза Ко.
- Паничка с вино за мен - повтори Мър Мър.
- Паничка с вино за мен - потрети поръчката Мър Мяу.
- Паничка с вино за мен - обади се и Ко Те.
- ... А за тези тримата по едно мляко с какао - завърши Ко Та Рак.
- Ееее... - разочаровано възкликнаха котетата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Достатъчно са,вервай ми - кой в случая е читателя - ти или аз? Друг е въпроса за аудиторията колко е качествена...За съжаление както е известно качествената аудитория не носи дивиденти на авторите(ако имат за цел такива) понеже е малко на брой.
  • Не мисля, че писанията ми са достатъчно качествени, за да бъдат публикувани в истинска книга, но това е една от целите ми в дългосрочен план (качеството, а не книгата).
  • Как да не съжалява човек,че литературния пазар в България не би позволил да се видят тези неща събрани и публикувани на книжен носител?

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...