7.03.2009 г., 10:45

Ко Та Рак днес е бавачка

739 0 4
1 мин за четене

Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отговориха му от масата, а Но Щен Вълк въпросително размърда вежди в посока на малчуганите.
- Днес котешката общност на Околийската Околия има официално посещение от делегати на котешката общност на Съседната Околия и на мен ми възложиха да държа тези тримцата по-надалеч, че да не се излагаме с лудориите им пред гостите... - тъжно каза Ко Та Рак, явно денят му не ще да е бил от най-леките - Чакайте само да взема нещо за пиене и идвам.
- Какво да бъде? - попита го Хо, когато отиде до бара.
- Паничка с вино за мен... - каза Ко.
- Паничка с вино за мен - повтори Мър Мър.
- Паничка с вино за мен - потрети поръчката Мър Мяу.
- Паничка с вино за мен - обади се и Ко Те.
- ... А за тези тримата по едно мляко с какао - завърши Ко Та Рак.
- Ееее... - разочаровано възкликнаха котетата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Достатъчно са,вервай ми - кой в случая е читателя - ти или аз? Друг е въпроса за аудиторията колко е качествена...За съжаление както е известно качествената аудитория не носи дивиденти на авторите(ако имат за цел такива) понеже е малко на брой.
  • Не мисля, че писанията ми са достатъчно качествени, за да бъдат публикувани в истинска книга, но това е една от целите ми в дългосрочен план (качеството, а не книгата).
  • Как да не съжалява човек,че литературния пазар в България не би позволил да се видят тези неща събрани и публикувани на книжен носител?

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...