7 mar 2009, 10:45

Ко Та Рак днес е бавачка

  Prosa » Relatos
742 0 4
1 мин за четене

Един следобед Ко Та Рак влезе в кръчмата на Хо, а по петите го следваха малчуганите Мър Мър, Мър Мяу и Ко Те. Огледа се и за своя радост видя Гар Ван и Но Щен Вълк на тяхната маса.
- Здравейте - поздрави приятелите си котакът.
- Здравейте - като ехо повториха след него котетата.
- Здравейте - отговориха му от масата, а Но Щен Вълк въпросително размърда вежди в посока на малчуганите.
- Днес котешката общност на Околийската Околия има официално посещение от делегати на котешката общност на Съседната Околия и на мен ми възложиха да държа тези тримцата по-надалеч, че да не се излагаме с лудориите им пред гостите... - тъжно каза Ко Та Рак, явно денят му не ще да е бил от най-леките - Чакайте само да взема нещо за пиене и идвам.
- Какво да бъде? - попита го Хо, когато отиде до бара.
- Паничка с вино за мен... - каза Ко.
- Паничка с вино за мен - повтори Мър Мър.
- Паничка с вино за мен - потрети поръчката Мър Мяу.
- Паничка с вино за мен - обади се и Ко Те.
- ... А за тези тримата по едно мляко с какао - завърши Ко Та Рак.
- Ееее... - разочаровано възкликнаха котетата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Достатъчно са,вервай ми - кой в случая е читателя - ти или аз? Друг е въпроса за аудиторията колко е качествена...За съжаление както е известно качествената аудитория не носи дивиденти на авторите(ако имат за цел такива) понеже е малко на брой.
  • Не мисля, че писанията ми са достатъчно качествени, за да бъдат публикувани в истинска книга, но това е една от целите ми в дългосрочен план (качеството, а не книгата).
  • Как да не съжалява човек,че литературния пазар в България не би позволил да се видят тези неща събрани и публикувани на книжен носител?

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...