24 сент. 2008 г., 19:27

Когато свободата срещна света...

1.1K 0 1
1 мин за четене

Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен,  ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяваш това. Ти гледаш през очите на многото! След като мен не желаеш да разбереш, себе си по дяволите изпращаш.
Светът на мнозинството: - Егоцентрико, спри, сам виждаш как хиляди осъждаш на свое съучастничество!
Светът на индивидуалиста: - Дали аз нямам право? Никой вече не предпочита твоите по догми и канони да живее. Човекът сам притежава правото в себе си да се вглежда, да има право да е тъжен и да се смее.
Светът на мнозинството: - Продължавай, и тези приказки ги владееш. Именно с тях оплиташ хиляди в грешните си мрежи.
И пречиш, скриваш значението на моя строг поглед и ме превръщаш в незначителна даденост.
Светът на индивидуалиста: - Какъв си ти, посредственият? Уж пасивен наблюдател, а злобен критик, притискащ и убиващ.
Светът на мнозинството: - Аз съм тук, за да пазя от твоя кръг порочен.
Светът на индивидуалиста: - Порочен, може би, понякога. Но къде отиде широкият хоризонт? Къде е нуждата от свобода? Всеки все още иска мене и бяга от твоята, а не от моята призма.
Светът на мнозинството: - Не представляваш нищо повече от гнусна, извратена анархия.
Светът на индивидуалиста: - Грешиш, аз съм основната религия на съвремието, свободата на индивидуалността.
Светът на мнозинството: - Какъвто и да си, както и да продължаваш, пропадаш надолу.
Светът на индивидуалиста: - Не мога сам да пропадна. Аз съм алтернатива. А ти, който ме наричаш егоист, собствените си машинално повтаряни и присадени мисли си забравил да тълкуваш.
А и, реално, не съществуваш. Никъде, освен в умовете на онези слепи рефери, стоящи настрана със студена усмивка.
Светът на мнозинството: - Ти нямаш право на дума върху това, което аз представлявам!
Светът на индивидуалиста: - Прав си, аз съм различен, а ти си банален. Ти си това, което милиони трупат, за да съдят безразборно и без право, и другите да оковават в собствените си тесни вериги. Не си закон, ти си консервативен присмехулник!
Можеш само роб да бъдеш, на многото, еднаквите.
Аз съм това, което е необходимо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хорабъл Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...