Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяваш това. Ти гледаш през очите на многото! След като мен не желаеш да разбереш, себе си по дяволите изпращаш.
Светът на мнозинството: - Егоцентрико, спри, сам виждаш как хиляди осъждаш на свое съучастничество!
Светът на индивидуалиста: - Дали аз нямам право? Никой вече не предпочита твоите по догми и канони да живее. Човекът сам притежава правото в себе си да се вглежда, да има право да е тъжен и да се смее.
Светът на мнозинството: - Продължавай, и тези приказки ги владееш. Именно с тях оплиташ хиляди в грешните си мрежи.
И пречиш, скриваш значението на моя строг поглед и ме превръщаш в незначителна даденост.
Светът на индивидуалиста: - Какъв си ти, посредственият? Уж пасивен наблюдател, а зл ...