Когато свободата срещна света...

Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен,  ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяваш това. Ти гледаш през очите на многото! След като мен не желаеш да разбереш, себе си по дяволите изпращаш.
Светът на мнозинството: - Егоцентрико, спри, сам виждаш как хиляди осъждаш на свое съучастничество!
Светът на индивидуалиста: - Дали аз нямам право? Никой вече не предпочита твоите по догми и канони да живее. Човекът сам притежава правото в себе си да се вглежда, да има право да е тъжен и да се смее.
Светът на мнозинството: - Продължавай, и тези приказки ги владееш. Именно с тях оплиташ хиляди в грешните си мрежи.
И пречиш, скриваш значението на моя строг поглед и ме превръщаш в незначителна даденост.
Светът на индивидуалиста: - Какъв си ти, посредственият? Уж пасивен наблюдател, а злобен критик, притискащ и убиващ.
Светът на мнозинството: - Аз съм тук, за да пазя от твоя кръг порочен.
Светът на индивидуалиста: - Порочен, може би, понякога. Но къде отиде широкият хоризонт? Къде е нуждата от свобода? Всеки все още иска мене и бяга от твоята, а не от моята призма.
Светът на мнозинството: - Не представляваш нищо повече от гнусна, извратена анархия.
Светът на индивидуалиста: - Грешиш, аз съм основната религия на съвремието, свободата на индивидуалността.
Светът на мнозинството: - Какъвто и да си, както и да продължаваш, пропадаш надолу.
Светът на индивидуалиста: - Не мога сам да пропадна. Аз съм алтернатива. А ти, който ме наричаш егоист, собствените си машинално повтаряни и присадени мисли си забравил да тълкуваш.
А и, реално, не съществуваш. Никъде, освен в умовете на онези слепи рефери, стоящи настрана със студена усмивка.
Светът на мнозинството: - Ти нямаш право на дума върху това, което аз представлявам!
Светът на индивидуалиста: - Прав си, аз съм различен, а ти си банален. Ти си това, което милиони трупат, за да съдят безразборно и без право, и другите да оковават в собствените си тесни вериги. Не си закон, ти си консервативен присмехулник!
Можеш само роб да бъдеш, на многото, еднаквите.
Аз съм това, което е необходимо.