24.09.2008 г., 19:27

Когато свободата срещна света...

1.1K 0 1
1 мин за четене

Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен,  ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяваш това. Ти гледаш през очите на многото! След като мен не желаеш да разбереш, себе си по дяволите изпращаш.
Светът на мнозинството: - Егоцентрико, спри, сам виждаш как хиляди осъждаш на свое съучастничество!
Светът на индивидуалиста: - Дали аз нямам право? Никой вече не предпочита твоите по догми и канони да живее. Човекът сам притежава правото в себе си да се вглежда, да има право да е тъжен и да се смее.
Светът на мнозинството: - Продължавай, и тези приказки ги владееш. Именно с тях оплиташ хиляди в грешните си мрежи.
И пречиш, скриваш значението на моя строг поглед и ме превръщаш в незначителна даденост.
Светът на индивидуалиста: - Какъв си ти, посредственият? Уж пасивен наблюдател, а злобен критик, притискащ и убиващ.
Светът на мнозинството: - Аз съм тук, за да пазя от твоя кръг порочен.
Светът на индивидуалиста: - Порочен, може би, понякога. Но къде отиде широкият хоризонт? Къде е нуждата от свобода? Всеки все още иска мене и бяга от твоята, а не от моята призма.
Светът на мнозинството: - Не представляваш нищо повече от гнусна, извратена анархия.
Светът на индивидуалиста: - Грешиш, аз съм основната религия на съвремието, свободата на индивидуалността.
Светът на мнозинството: - Какъвто и да си, както и да продължаваш, пропадаш надолу.
Светът на индивидуалиста: - Не мога сам да пропадна. Аз съм алтернатива. А ти, който ме наричаш егоист, собствените си машинално повтаряни и присадени мисли си забравил да тълкуваш.
А и, реално, не съществуваш. Никъде, освен в умовете на онези слепи рефери, стоящи настрана със студена усмивка.
Светът на мнозинството: - Ти нямаш право на дума върху това, което аз представлявам!
Светът на индивидуалиста: - Прав си, аз съм различен, а ти си банален. Ти си това, което милиони трупат, за да съдят безразборно и без право, и другите да оковават в собствените си тесни вериги. Не си закон, ти си консервативен присмехулник!
Можеш само роб да бъдеш, на многото, еднаквите.
Аз съм това, което е необходимо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хорабъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...