27 дек. 2011 г., 11:41

Коледно писмо... до теб

3K 0 6
1 мин за четене

Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
   Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, сякаш всичко лошо е изчезнало. Не обичам празниците, те ми напомнят какво ми липсва, но пък обичам снежната приказка, в която се превръща градът. Само че тази година, въпреки украсата и снежинките, когато се разхождам, не усещам онова блажено чувство на пълнота и щастие. Да, хубаво е, но този път нещо просто липсва в картинката и не мога да разбера какво. Не можех...
   До момента на Бъдни вечер, когато някой ми каза да си пожелая нещо. Не успявах да реша обаче какво искам най-много, затова ме посъветваха да затворя очи и първото, което се появи в съзнанието ми, да е моето желание. Това искам най-силно. И знаеш ли, когато затворих очи, в тъмнината изплува само твоят образ...
   Ти беше това, което ми липсваше. Това, което отнемаше от красотата на зимата. Просто защото не беше тук. И за първи път не ми стигаше да се разхождам сама в снега, защото усещах, че нечия ръка ми липсва. И знаех, че ако се обърна, ти няма да си там, а щях да търся едни очи. Очи, чийто поглед само може да ме стопли в студа.
   Но ти си далече сега и знам, че дори и да съществува Дядо Коледа, не би могъл да изпълни толкова голямо желание. Затова няма да си пожелая теб за празниците. Няма и да поискам нищо от теб. А просто искам да ти  благодаря. За онзи първи миг, когато ме погледна и ме накара да се усмихна. И затова, че продължи да го правиш. Благодаря ти и затова, че не се отказа от мен, когато аз самата не вярвах в себе си. И че всеки ден ми напомняш, че съм човек и че имам право да чувствам, да страдам, да се радвам и да обичам. Благодаря ти просто защото... съществуваш.
Искрено твоя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...