Коледно писмо... до теб
Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, сякаш всичко лошо е изчезнало. Не обичам празниците, те ми напомнят какво ми липсва, но пък обичам снежната приказка, в която се превръща градът. Само че тази година, въпреки украсата и снежинките, когато се разхождам, не усещам онова блажено чувство на пълнота и щастие. Да, хубаво е, но този път нещо просто липсва в картинката и не мога да разбера какво. Не можех...
До момента на Бъдни вечер, когато някой ми каза да си пожелая нещо. Не успявах да реша обаче какво искам най-много, затова ме посъветваха да затворя очи и първото, което се появи в съзнанието ми, да е моето желание. Това искам най-силно. И знаеш ли, когато затворих очи, в тъмнината изплува само твоят образ...
Ти беше това, което ми липсваше. Това, което отнемаше от красотата на зимата. Просто защото не беше тук. И за първи път не ми стигаше да се разхождам сама в снега, защото усещах, че нечия ръка ми липсва. И знаех, че ако се обърна, ти няма да си там, а щях да търся едни очи. Очи, чийто поглед само може да ме стопли в студа.
Но ти си далече сега и знам, че дори и да съществува Дядо Коледа, не би могъл да изпълни толкова голямо желание. Затова няма да си пожелая теб за празниците. Няма и да поискам нищо от теб. А просто искам да ти благодаря. За онзи първи миг, когато ме погледна и ме накара да се усмихна. И затова, че продължи да го правиш. Благодаря ти и затова, че не се отказа от мен, когато аз самата не вярвах в себе си. И че всеки ден ми напомняш, че съм човек и че имам право да чувствам, да страдам, да се радвам и да обичам. Благодаря ти просто защото... съществуваш.
Искрено твоя...
© Деница All rights reserved.
Пожелавам си само да продължаваш да ме обичаш така 
