27.12.2011 г., 11:41

Коледно писмо... до теб

3K 0 6
1 мин за четене

Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
   Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, сякаш всичко лошо е изчезнало. Не обичам празниците, те ми напомнят какво ми липсва, но пък обичам снежната приказка, в която се превръща градът. Само че тази година, въпреки украсата и снежинките, когато се разхождам, не усещам онова блажено чувство на пълнота и щастие. Да, хубаво е, но този път нещо просто липсва в картинката и не мога да разбера какво. Не можех...
   До момента на Бъдни вечер, когато някой ми каза да си пожелая нещо. Не успявах да реша обаче какво искам най-много, затова ме посъветваха да затворя очи и първото, което се появи в съзнанието ми, да е моето желание. Това искам най-силно. И знаеш ли, когато затворих очи, в тъмнината изплува само твоят образ...
   Ти беше това, което ми липсваше. Това, което отнемаше от красотата на зимата. Просто защото не беше тук. И за първи път не ми стигаше да се разхождам сама в снега, защото усещах, че нечия ръка ми липсва. И знаех, че ако се обърна, ти няма да си там, а щях да търся едни очи. Очи, чийто поглед само може да ме стопли в студа.
   Но ти си далече сега и знам, че дори и да съществува Дядо Коледа, не би могъл да изпълни толкова голямо желание. Затова няма да си пожелая теб за празниците. Няма и да поискам нищо от теб. А просто искам да ти  благодаря. За онзи първи миг, когато ме погледна и ме накара да се усмихна. И затова, че продължи да го правиш. Благодаря ти и затова, че не се отказа от мен, когато аз самата не вярвах в себе си. И че всеки ден ми напомняш, че съм човек и че имам право да чувствам, да страдам, да се радвам и да обичам. Благодаря ти просто защото... съществуваш.
Искрено твоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...