Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, сякаш всичко лошо е изчезнало. Не обичам празниците, те ми напомнят какво ми липсва, но пък обичам снежната приказка, в която се превръща градът. Само че тази година, въпреки украсата и снежинките, когато се разхождам, не усещам онова блажено чувство на пълнота и щастие. Да, хубаво е, но този път нещо просто липсва в картинката и не мога да разбера какво. Не можех...
До момента на Бъдни вечер, когато някой ми каза да си пожелая нещо. Не успявах да реша обаче какво искам най-много, затова ме посъветваха да затворя очи и първото, което се появи в съзнанието ми, да е моето желание. Това искам най-силно. И знаеш ли, когато затворих очи, в тъмнината изплува само твоят образ...
Ти беше това, което ...