Получих  новата дестинация ,Завода за полиетилен - Пристанището. Изтръпнах, словачката Ксена диспечерката, е там. Имахме с нея малък романс, правехме се на влюбени ли или само разменяхме флуиди на еротиката. Тя ме изпревари, но си останахме все пак служебно добри приятели, макар че се почувствах тогава малко пренебрегнат.

- Знаеш ли допадаме си всячески, не съм сигурна дали се обичаме истински, но знам че се харесваме. Ще ти споделя нещо, не искам да се изненадаме. Ние с теб сме икономически емигранти, дошли тук да търсим  по-добър живот, може в страните ни животът да е по-спокоен, но сме избрали този. Искам добре да ме разбереш, колкото и да се кълнем че се обичаме, че ни е хубаво един с друг, едва ли ще е вярно. Искам  да ти съобщя нещо много важно, Петер, знаеш ли Курт ми се обясни в любов, обичта ни с него е по-различна от тази с тебе, мисля че ще имам една сигурност с него за в бъдеще. Така се радвам, най-после той го направи - се изповяда Ксена и лицето й поруменя, русите й

 плитки засияха на слънчевите лъчи - Не се сърдиш, нали

- Напротив, радвам се за вас, какво друго да кажа освен щастие, Курт е добро момче надявам се и ще сте чудесна двойка.

Камионът бе вече на рампата за товарене, суетях се около него, когато прозвуча '' Шофьорът на ''ВОЛВО'', номер...в диспечерската зала ''.

- Охо Петер, страх те е да се обадиш ли, как си, все още ли я караш сам. Не се стягай, и ти ще си намериш някое добро момиче

- Е да, надявам се, а вие с Курт как сте - попитах

- Отлично да кажа ще е малко, запознах се с родителите му, ходихме и до Бърно при моите, сгодихме се. Може би есента ще направим и сватбата, скромно тържество тук и по-голямо в Бърно защото моите роднини са многобройни - радостно говореше тя 

- Бъдете щастливи...- пожелах й от сърце

                Готов съм с документите, последна проверка около камиона, тръгнах и съм на магистралата. Чудно няма трафик, спокойно е.

Ще изненадам Гергана. Позвъних й, гласова поща...Позвъних отново, ... гласова поща.

Щипнах се по бузките и по дупето за късмет, какво пък за четери дни да се влюбя ли. Глупак, само по филмите става така.А може би тя не иска да се обади. Позвъних още няколко пъти, но без разултатно. 

Терминалът преди ферибота. Шофьорски неволи да чакаш  претоварването на контейнера, един пие кафе, друг джин, трети съзерцава ясното небе и мечтае. Звън  на мобилният ми, я фрау Вера, какво й се е случило, та да звъни по нощите

- Петьо, Гергана съм, забравила съм мобилния си у вас, извинявай обаждам се от фрау Вера, дойдох при нея,... липсваш ми

Сякаш всички контейнери и фериботи  литнаха, кабината ми бе тясна и изкочих на плаца и започнах нещо като валс, хоро или ръченица.

Претовариха контейнера, натовариха празен и  бавничко напуснах терминала.

Винаги обичам да казвам, пътят към къщи е най-бръз и най-кратък. А и камионът си знаеше пътя и весело бръмчеше.

На фирмения паркинг, паркирах умело, направих дежурната си обиколка около камиона. В  края на паркинга пресветваше светлината на пералнята, подлагай всичко на съмнение, бе казал някой мъдрец. Измуших се с чантичката с дребни подаръчета, поогледах се крадешком, все пак трябваше да се прибера  утре, или след утре, ще бъде изненада. Ту я виждах в бели дрехи, ту в греховно червени, полугола в тигрови кожи китайска имитация, поредното разочарование може би, или...

Позвъних по домофона на пералнята

- Много се извинявам, но вижте колко е часът, вижте и работното време - прозвуча сърдит  женски глас

- Гери, Гергана, аз съм - изплашено промълвих - Току що се върнах

Решетки, прегради всичко се сгромояса и тя увисна на врата ми и обсипа небръснатите ми бузи с целувки

- Петьо, Петенце, така се радвам, че си пристигна. Извинявай, мобилният ми съм го забравила у вас. Тесничко е при мен,... да ти приготвя нещо за вечеря,...така се радвам - говореше тя, поемайки си въздух между целувките - Настанявай се където искаш,... тук е банята,... ето кърпа,...бъркани яйца с бейкон, салата,...изненадана съм и радостна.

Колко му е на един мъж да се изкъпе, претърчи си под душа напред-назад и докато нагласи водата топла-студена, вече е готов

От кухничката ухаеше приятно, фигурата на Гергана сновеше между печката и шкафовете, облякох се набързо, и...

- Готов съм - рапортувах и подавах пакетчето - Ето това е за теб, скромничко но от сърце

Тя изпадна във възторг от бледо синята вълнена блуза и  кремавата ризка

- Благодаря то Петьо, ти си истински приятел

Леглото й беше доста тясничко за двама ни, но се побрахме един връз друг, но остана здраво.

Сутринта обичайното предаване на документи, таблет, тахо-шайби. Знаех, че е по-добре да дойдеш ден по-рано, отколкото да закъснееш и да си измисляш причини за закъснението

- Ще можеш ли в понеделник да идеш да те товарят и заминаваш  за  Кьолн - запита фрау Крафт - Там ще прекачиш друго ремарке за ферибота, оставяш го и връщаш натоварено ремарке в Кьолн, ще има четери такива курса, последно товариш от Кьолн на твоето ремарке за Завода за полиетилен и се прибираш в базата. Отново ще е за 15 дни

- Благодаря фрау, ще се справя - усмихнах се

           И  обратно при Гергана

- Искаш ли да те чакам и след работа да идем у нас, не че тук не ми е приятно

Тя ме погледна нсмешливо

- Знаам, тука нямаш гащета, тениска. Да направим така, тръгвай  за в къщи с колата си, като свърша тук идвам с моята, знам пътя, а за вдруги ден работните ти дрехи ще са готови.

Напазарувах от хипермаркета, включих отоплението в къщи, обадих се на фрау Вера и зачаках. Не след дълго колата й спря пред вратичката. Изкочих да я посрещна, а тя с мрежи, мрежички, чанти, трябваха й 4-5 ръце да награби всичките неща

- Охо, кантината идва в къщи, ама и аз накупих доста неща, обсада на крепостта ли ще има - смеех се гласно

- Тук някъде трябва да е мобилният ми, забравана , в повече ми дойдоха  хубавите мигове и виж какво направих. Ето го, еха и няма батерия, браво на мен, ще ми услужиш ли със зарядното.

Улисани в приготвяне  на вечерята, сепнаха ни 4-5 звука от мобилния за пропуснати повиквания. Тя без колебание ги провери

- Я, пропуснати повиквания от някой си Петьо, кой ли пък е този Петьо - сериозно говореше тя - Познавам  само един Петьо, и това си тии..

Без малко да загорим яденето, добре, че тенджерата засвири за готовността му.

- Пете - прошепна на сутринта в ухото ми - Аз трябва да вървя на работа, ти си почини, а след работа ще дойда с колата си, нали може така

Разсмяхме се и се заборичкахме в леглото

- Хайде ставай и на работа, и ще те чакам. Какво да приготвя за вечеря

- Браво на теб, а аз какво ще правя, да стоя диван-чапраз ли и да гледам телевизия - смееше се тя

            Повъртях се из двора, загледах се в скованите от мен дървени къщички за птички. Сковах отначало две, защото видях птиченца като нашите червеношийки да подскачат наоколо. Подхвърлих им трошички, те радостно кълвяха, пърхаха с крилца, отлетяха някъде, и след малко пак се завърнаха в очакване на храна. Фрау Вера  бе споменала, че покойния й мъж и старите собственици засадили боровите дръвчета, акация, клен, по две бели брези в горния край на дворовете си, а аз ги доукрасих с дървени къщички. И  наистина птичките се заселиха, после сковах за фрау Вера, за фрау Зина. Появиха се и други птички, като нашенските стърчиопашки, после двойка скорци и зоопарка стана. Фрау Зина, беше някакъв шеф в Общината, хареса къщичките, и посочи, че ей на ония дървета в парка би им подхождали дървени къщички за птици. Не знаех, че доброволческия труд тук е на почит, и сковах и накичих дърветата, завързах и хранилки. Стана като птиче село и ми беше кеф, като минавах пешком оттам да гледам деца, млади и стари хора да слагат храна по хранилките.

Няколко птички наказаха по-близичко до мен, пресегнах, взех зрънца в шепата си и протегнах ръка. Едно се престраши, кацна, набързо клъвна 2-3 зрънца и отлетя. Друго кацна в дланта ми, огледа се, клъвна, оглежда се, отново клъвне и отлетя с чуруликане.

Скоро  накацаха и други в шепата ми. Гледах ги и им се радвах.

Позвъни мибилният ми

- Петьо, какво правиш,... не нещо, просто искам да те чуя

- Тренирам за звероукротител - смеех се и разказах  какво се бе случило

- Имам още за два часа работа и съм при тебе

- Чакам те и карай внимателно

Прерових чекмеджетата в горните постройки, открих екземпляри от ключове за пътната врата и за в къщи. Какво пък, ще й ги дам, ако иска да идва и тук когато отсъствам. Ще предупредя и фрау Вера да не се притеснява като  види светлини из къщи или чуе горелката да работи.

Е, не може да се каже тържествено връчване на ключовете, но с простички думи се разбрахме

- Гергана, това са ключовете от къщи, когато съм на път, винаги може да идваш тук. Комплект ключове има и фрау Вера.

- Петьо, благодаря ти за доверието

следва.........