Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завърнал от поредното, пълно с опасности и приключения, пътешествие. Старият бриг имаше право на малко почивка след всичко което беше преминал.
Внезапните безмилостни бури на Откровенско море бяха отнесли грот мачтата. Пометен от нея в морето се изгуби и безстрашният капитан на „Конкурс“ Бас Хеликон. Това стана така:
Беше страшна нощ. Бас Хеликон стоеше на юта и мощният му бас, надвивайки шума на бурята, цепеше въздуха с команди премесени с цветисти псувни. Командата катереше мачтите, опъваше фаловете, прибираше платната за да не ги разкъса урагана „Спори ми се за глупости“. Вълнението достигна десет бала по „Жив съм само в коментарните полета“. Около кораба обикаляха акули от видовете „Аз ви казвах, че нищо няма да стане“ и „Тия ще да имат някакъв келепир“.
„Дръжте курса мамини момченца и момиченца, дръжте курса вашта леля!“ изрева Бас Хеликон и в този момент се чу страховито пръщене. Грот мачтата се срина под напора на вятъра в който се чуваше „Лято е, хората са по почивки.“
Грот мачтата увисна на вантите. Конкурс опасно се наклони. „Режете фаловете“ извика боцмана Дочка. Мачтата освободена се плъзна зад борда и изчезна в разбушувалата се стихия. „Конкурс се изправи“ Щурмана Рада завъртя щурвала и насочи кораба към острова на „Поредната тема“.
Уф, размина се и този път си помисли юнгата Немо и отиде в камбуза да чисти граматиката и меси стилистиката за бъдещата тема. Моряците и капитана си падаха много по безупречно изчистената граматика, бухнала стилистика и печени на фурна пълни членове поставени красиво в литературните чинии и поляти със сос от тлъсти запетайки.
Никой даже и не забеляза тогава липсата на Бас Хеликон. Всички бяха заети с търсене на съкровището на острова на „Поредната тема“. Хубавото на това приключение беше, че всеки намери съкровище.
След края на приключението всички съкровища трябваше да бъдат събрани заедно, измерени в присъствието на цялата команда, както гласеше закона на „Литературното братство“, и поделени по равно. После този намерил най-голямото съкровище имаше честта определи следващият курс.
Но някак си не беше същото без безстрашният им капитан Бас Хеликон. Всички бяха свикнали на незримото му присъствие, гръмогласните коменди и цветъщи псувни. Командата беше в униние. Трима моряци още с пристигането на брега се запиха в пристанищната кръчма. Останалите макар и вяло, но все пак измериха съкровището. И останаха на кораба да пеят тъжни пиратски песни и да наблюдават хоризонта и морето отнело любимият им капитан.
Юнгата Немо разбра, че приключения повече май няма да има. Душата му се преобърна. Та какво е един юнга без кораб, без команда, без камбуз, където да чисти граматика, литературна палуба и най-вече приключения. Та юнгата не е Робинзон Крузо на необитаем остров. Юнгата е... Той е най-готиният персонаж в цялата световна литература.
Капитана може да е жесток, добър, смел, умен, и какъв ли още не, но юнгата, той може да е само млад, наивен и обичащ приключенията.
На Немо не му се остаряваше и поумняваше.
„Хайде, какво сте увесили нос!“ провикна се той. „Давайте новият курс, може някъде там да намерим нашият капитан“
„За какъв се мислиш ти бе?“ озъби му се Есенна. Тя беше ядосана защото не оцениха по достойнство нейната част от съкровището. Това, че накрая всичко беше поделено по равно между всички не можеше да я утеши.
„Хайде момче“ потупа юнгата по рамото боцмана. „Всичко на този свят си има край. Ех, защо не успяхме поне да се простим с Бас Хеликон? Защо? А на теб Немо за утешение ще ти позволим да напишеш епитафията на „Конкурс“ преди да го откараме на вечна пристан в сървърите на сайта „Откровения““
„Чао“ лаконично измърка Рада.
„Какво да правя?“ помисли си Немо. „Нима е възможно всичко да свърши така?“
Подканям, който му се занимава, да продължи написаното дотук по начин, по който му харесва. Просто ей така за забавление.
© Немо Все права защищены