Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завърнал от поредното, пълно с опасности и приключения, пътешествие. Старият бриг имаше право на малко почивка след всичко което беше преминал.
Внезапните безмилостни бури на Откровенско море бяха отнесли грот мачтата. Пометен от нея в морето се изгуби и безстрашният капитан на „Конкурс“ Бас Хеликон. Това стана така:
Беше страшна нощ. Бас Хеликон стоеше на юта и мощният му бас, надвивайки шума на бурята, цепеше въздуха с команди премесени с цветисти псувни. Командата катереше мачтите, опъваше фаловете, прибираше платната за да не ги разкъса урагана „Спори ми се за глупости“. Вълнението достигна десет бала по „Жив съм само в коментарните полета“. Около кораба обикаляха акули от видовете „Аз ви каз ...