"Конкурс"
Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завърнал от поредното, пълно с опасности и приключения, пътешествие. Старият бриг имаше право на малко почивка след всичко което беше преминал.
Внезапните безмилостни бури на Откровенско море бяха отнесли грот мачтата. Пометен от нея в морето се изгуби и безстрашният капитан на „Конкурс“ Бас Хеликон. Това стана така:
Беше страшна нощ. Бас Хеликон стоеше на юта и мощният му бас, надвивайки шума на бурята, цепеше въздуха с команди премесени с цветисти псувни. Командата катереше мачтите, опъваше фаловете, прибираше платната за да не ги разкъса урагана „Спори ми се за глупости“. Вълнението достигна десет бала по „Жив съм само в коментарните полета“. Около кораба обикаляха акули от видовете „Аз ви казвах, че нищо няма да стане“ и „Тия ще да имат някакъв келепир“.
„Дръжте курса мамини момченца и момиченца, дръжте курса вашта леля!“ изрева Бас Хеликон и в този момент се чу страховито пръщене. Грот мачтата се срина под напора на вятъра в който се чуваше „Лято е, хората са по почивки.“
Грот мачтата увисна на вантите. Конкурс опасно се наклони. „Режете фаловете“ извика боцмана Дочка. Мачтата освободена се плъзна зад борда и изчезна в разбушувалата се стихия. „Конкурс се изправи“ Щурмана Рада завъртя щурвала и насочи кораба към острова на „Поредната тема“.
Уф, размина се и този път си помисли юнгата Немо и отиде в камбуза да чисти граматиката и меси стилистиката за бъдещата тема. Моряците и капитана си падаха много по безупречно изчистената граматика, бухнала стилистика и печени на фурна пълни членове поставени красиво в литературните чинии и поляти със сос от тлъсти запетайки.
Никой даже и не забеляза тогава липсата на Бас Хеликон. Всички бяха заети с търсене на съкровището на острова на „Поредната тема“. Хубавото на това приключение беше, че всеки намери съкровище.
След края на приключението всички съкровища трябваше да бъдат събрани заедно, измерени в присъствието на цялата команда, както гласеше закона на „Литературното братство“, и поделени по равно. После този намерил най-голямото съкровище имаше честта определи следващият курс.
Но някак си не беше същото без безстрашният им капитан Бас Хеликон. Всички бяха свикнали на незримото му присъствие, гръмогласните коменди и цветъщи псувни. Командата беше в униние. Трима моряци още с пристигането на брега се запиха в пристанищната кръчма. Останалите макар и вяло, но все пак измериха съкровището. И останаха на кораба да пеят тъжни пиратски песни и да наблюдават хоризонта и морето отнело любимият им капитан.
Юнгата Немо разбра, че приключения повече май няма да има. Душата му се преобърна. Та какво е един юнга без кораб, без команда, без камбуз, където да чисти граматика, литературна палуба и най-вече приключения. Та юнгата не е Робинзон Крузо на необитаем остров. Юнгата е... Той е най-готиният персонаж в цялата световна литература.
Капитана може да е жесток, добър, смел, умен, и какъв ли още не, но юнгата, той може да е само млад, наивен и обичащ приключенията.
На Немо не му се остаряваше и поумняваше.
„Хайде, какво сте увесили нос!“ провикна се той. „Давайте новият курс, може някъде там да намерим нашият капитан“
„За какъв се мислиш ти бе?“ озъби му се Есенна. Тя беше ядосана защото не оцениха по достойнство нейната част от съкровището. Това, че накрая всичко беше поделено по равно между всички не можеше да я утеши.
„Хайде момче“ потупа юнгата по рамото боцмана. „Всичко на този свят си има край. Ех, защо не успяхме поне да се простим с Бас Хеликон? Защо? А на теб Немо за утешение ще ти позволим да напишеш епитафията на „Конкурс“ преди да го откараме на вечна пристан в сървърите на сайта „Откровения““
„Чао“ лаконично измърка Рада.
„Какво да правя?“ помисли си Немо. „Нима е възможно всичко да свърши така?“
Подканям, който му се занимава, да продължи написаното дотук по начин, по който му харесва. Просто ей така за забавление.
© Немо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Юнгата е... Той е най-готиният персонаж в цялата световна литература"
))) -
Конят ми се разболя. Реших да го храня с черен шоколад. Нали съм руса, въобразих си, че звездовидната му, черна точка на челото ще стане по-голяма. То пък, то пък... той пък... взе че хвана диабет. Свърши се ти казвам. Мъжът ми заяви, че ще финансира само готварски курсове, които ще посещавам само с лимузина и никакъв кон. Купи ми бяла престилчица с къдрички и бяла шапчица с дискретна розова панделка и днес готварски курс, утре готварски курс, сраснах се с печката, дори сънувам супички. Но прочитайки твоят "Конкурс", ми иде да се метна на кораба ти, да преодолея морската треска, гледайки звездите и току виж ме споходила музата. Не дай си Боже да стане, такова забавление ще падне. Стига Сериозността да не ми отвлече Музата.
Радвам ти се на носталгията и последователността, която проявяваш към нея. Дръж здраво курса! Все ще излезе и някой здрав кон, та да стане конкурс. -
Хубаво де НО то е интересно, да се пише на едно място, а не всеки в своя си профил
А есенна изобщо не е алчна) Тя се е озъбила, защото страда от морска болест и ще чака корабът "Конкурс" да спре на нейното пристанище, за да разкаже на екипажа му и пътниците своята тайнствена история! -
И като по чудо отнякъде духна лек ветрец. Немо се ухили доволен и се приготви за поредното приключение, като се чудеше дали, ако го изберат за капитан, не е лошо да смени името на кораба. Не беше още сигурен. "Пегас" беше много общо за това пътуване и имаше опасност да стане банално или пък разни пирати да го нападнат с кой знае каква цел. Не му се искаше да се навира в бури и между шамари и май ще се опита за запази старото име. Колкото до "Курс" - за това име много се двоумеше, че имаше вероятност някой да заличи последната буква и нещата да отидат по дяволите или в друга посока... Крайно време беше да се допита до останалите и то публично, въпреки, че имаше на разположение много време до отплаването на кораба. Предстоеше и сериозен ремонт на превозното средство, както и средства за боя, лак и нови платна....
-
Супер! Браво дами! Усещам, че се появява ветрец. "Конкурс" може и да потегли за поредното приключение. А дали да е "Конкурс"? Дали да не кръстим кораба някак по друг начин? Например "Курс" или "Пегас" или "Търсещ буря" или ...
-
"Уф! - стресна се щурманът Рада - Ами юнгата? Няма да го оставя да се дави сам я!..." После се замисли и се запита: " Дали пък да не си изберем друг капитан?", ама кой да чуе мислите й - всички се бяха юрнали да броят проклетото съкровище и да го пилеят на вятъра или някъде под пясъка... После въздъхна тежко и се опита с няколко косъма от гривата на Пегас да запълни настъпилата празнота в душата си...
В същото време юнгата Немо беше изучил всичко, свързано с корабоплаването и най-вече с устройството на кораба "Конкурс" и беше сигурен, че ако някой му гласува доверие, ще поеме управлението в свои ръце. Рада беше доволна. Оставаше да се съберат останалите матроси или да се обявят овакантените длъжности. Дори се усмихна, че се появиха и пътници, готови да повярват в пътуването към едни нови светове... -
„Какво да правя?“ помисли си Немо. „Нима е възможно всичко да свърши така?”
Тези тези негови мисли сякаш бяха усетени от Туристката. Учудвате се, че на „Конкурс” се возят и туристи? Да има и такива, колкото и да не ви се вярва. На нея приключенията и бяха интересни. Тжонякога коментираше, друг път не, но с интерес наблюдаваше всеки един нов курс.
„Нима е възможно всичко да свърши така?”- възможно е... Макар че не и се искаше. Приключенията и харесваха, макар да беше преди всичко наблюдател. И съкровищата и бяха интересни.
„Може всичко да свърши така, а може и не... Май по-добре да подхвърля на Немо една идея. Може би „Конкурс” има нужда от почивка , пътешествията да могат да продължат с „ Игра” ? Може би името на кораба е сбъркано? „ Такива мисли и се завъртяха в главата и реши да ги сподели с Немо. -
Ураганът "Изяден от Акули" те поздравява, юнга с юнга такъв-онакъв !!!!!
-
Ех, Немо... Направо съжалявам, че писането при мен идва само когато на него му се прииска, не по график, не за конкурс, не па зададена тема.
Но ще се опитам да помедитирам и да призова музите на всички морета да ми нашепнат нещичко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
