M1234567891 (Миночка Митева)
439 13315
4 янв. 2025 г., 11:50

Корабът на тайните 

  Проза
161 4 14
3 мин за четене

        На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.

       Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, тишина на изгревите, дори срещи с делфини. Но тази вечер беше различна.

       Току-що бе намерил странна стъклена бутилка, плаваща във водата. Вътре имаше пожълтял свитък хартия. Треперещи от вълнение, ръцете му развързаха запечатания корк. Разгъна картата и видя стари координати, начертани с несигурни линии. До тях бяха написани думите:

         „Там, където вълните нашепват легенди, се крие тайна, която чака своя откривател“.

          Иван не се замисли. Въведе координатите в своя навигатор и тръгна по следата. След часове на плаване стигна до малък, скрит остров, заобиколен от коралови рифове. На брега намери стара дървена кутия, обрасла с миди. Вътре не откри съкровище, а дневник, пълен  с истории за морски приключения – за изгубени кораби, дружби с непознати племена и невероятни пътешествия.

         Надвесен над текста, в главата му сякаш, като водопад се спускаха странни мисли и усещания. Благодатната слънчева светлина, примесена с лека омара, се лееше върху тази картина и я правеше неизразимо мека и нежна. Изведнъж, някъде из дълбините на морето се чу странна и омайваща песен. Вълните я поемаха в прегръдката си и до Иван достигаха най-нежните звуци, които някога беше чувал. Опиянение обхвана душата му и неусетно се появи желание, да тръгне с яхтата към гласа, който идваше от морето.

          Гласът все повече го зовеше, да следва пътя му и Иван, без да се замисля, пое към скалите от където най силно долитаха сладките звуци. Морски чайки и гларуси прелитаха над яхтата и правеха картината прекрасна. Нежните звуци от песента галеха слуха на Иван  и в него се породи желание, да достигне по бързо скалите. Някакво вътрешно усещане му подсказваше, че ще му се случи нещо, което не е преживявал до сега. И изведнъж, излегнала се на скалата, като слънчев лъч, той видя русалка.

До сега  беше чувал, но никога не си беше представил, че те съществуват. Мислеше, че това са разкази на пирати, които са се разбивали с корабите си в морските скали, примамвани от този нежен глас. Но ето сега пред очите му, тя. Красива, като ангел с дълги руси коси и очи, като късчета от небето. Иван я гледаше и сякаш нещо толкова силно завладя душата му, че потрепна, като лист от детелина и избухна пред него огнената сила на превличането. Опря яхтата до  скалата, слезе  и плахо седна до нея. Тя не се изплаши, остана тиха и дружелюбна. Погледът й нежно пълзеше по лицето му и с леко присвити клепачи , разтегна устните си  в прелестна усмивка. Попита я, как се казва и защо е сама, има ли още като нея в морето. Тя посочи безкрайната морска шир и каза, че в този дом, живеят същества, за които хората все още не знаят. Името ми е Росица, каза тя и нежно и свенливо се усмихна…

            Слънцето прежуряше силно и Иван отвори очи. Беше сам на скалата. Огледа се, само вълните се удряха в яхтата и сякаш го подканяха, да тръгва по пътя си, за да открие своя бряг на мечтите.

          Качи се на яхтата и се замисли. Разбра, че най-голямото съкровище не е златото, а историите, които пазят спомените на тези, които са живели преди нас.

          От този ден Иван посвети живота си, на писането, на собствени морски приключения, вдъхновен от легендите, които морето му разкри.

         

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Морски приключения »

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти мила, Иржи, за подкрепата и за поставяне на разказа в любими. За много години, жива и здрава!
  • Много интересно разказваш, Мини, Кратко и стегнато, което увеличава цената на историята! Гласувам с удоволствие!
  • Благодаря ти, Вале!
  • Успех, Миночка
  • Благодаря ти, Ангел!
  • Успех и от мен,Мини!До нови!!!
  • Младен, благодаря ти, за прекрасния коментар и за подкрепата, която даваш за разказа.
  • Омайващ романтичен разказ поднасяш, Миночка.
    Насладих се на историята с русалката.

    Давам глас и ти пожелавам успех в конкурса!

    П.П. Имах коментарна забрана и затова чак сега поствам коментара си, но гласувах, когато поставих разказа в Любими.
  • Ангел, благодаря ти, че постави разказа в любими!
  • Тони, благодаря ти, че постави разказа в любими и го подкрепи. Бъди здрава и вдъхновена!
  • Младен, благодаря ти че постави стиха в любими!
  • Съкровищата са скритите в сърцата ни спомени!
    Глас от мен, Мини и успех!
  • Благодаря ти, Краси! Хубав и спокоен ден ти желая!
  • "Иван я гледаше и сякаш нещо толкова силно завладя душата му, че потрепна, като лист от детелина.." Подсети ме за "Дивото зове" - златото е заровено извън картата и координатите... Пожелавам ти успех!
Предложения
: ??:??