Красива, но невъзможна... любов...
Смрачавало се. Топла лятна вечер. По-точно краят на лятото.
Светулката започвала нощния си танц. Последният. Както си летяла и се носела над храстите и цветята, усетила леко убождане в светулкиното сърчице. Вместо да я заболи, станало ѝ необяснимо приятно и хубаво, ефирно леко, а щастие изпълнило цялото ѝ същество. Погледнала нагоре и видяла една звезда да ѝ намига. Не знаела, че я е пробола стрелата на Купидон, но вече знаела какво означавала това, защото усещала с прободеното си сърчице. Непреoдолимо желание да се въздигне до звездата и да се слее с нея се разляло по блещукащото ѝ телце, и се понесла нагоре.
- Светулке моя, спри! Ще изгориш! Искам да гледам всяка нощ красивия ти танц, искам всяка нощ да те имам, макар и на светлинни години. Ако продължаваш да се издигаш към мен, ще изгориш!
- Любов моя! Моят живот е предречен: последната лятна нощ е. Сутринта с първите лъчи на слънцето така или иначе ще изгоря. Но ако изгоря в стремежа си към теб, ще изгоря от любов. Но няма да умра, защото ще остана жив в сърцето ти, защото ще се слея с теб, а ти, звездичке, си вечна. И ти ще продължаваш да грееш с любов за двама. По-добре да изгоря във вечността на любовта, отколкото с утрото да си отида без следа. А последният ми танц е нашият танц. И ти ще го виждаш всяка нощ, защото очите на влюбените виждат и невидимото. Гледат със сърцето.
Звездата грейнала цяла и за миг небето било озарено от невъзможната им любов. А светулката пламнала като малко факелче и... нощният вятър посипал с пепелта на изгорялата светулка земята, за да разкаже приказката за една красива любов - любов между две звезди - небесна и земна. Красива, но невъзможна.
И аз чух, записах и ви разказах приказката.
____________________________
През топлите летни нощи човек може да види светулките. Понякога в мрака светва и угасва своето „фенерче“ летяща мъжка светулка. Женските са безкрили. червейовидни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
