Беше се подпрял на дръжката на брадвата
- Ти не си идвал у нас, нали. Ако нямаш работа и имаш време да вървим, и без това сега ако се разработя с брадвата ще се развика някой съсед '' Ей, кое време е та си се разтупкал бре, ние селяните след обяд спим ''.
Тръгахме, поспирахме се тук-там, той обясняваше за някои починали или самотни комшии, че нямали близки защото заминали за чужбините на работа.
Противно на очакванията ми спряхме пред бяло боядисана едноетажна къща, даже желязната порта боядисана и не скърца. Дворчето с подредени цветни лехи, наколко рози, нискостеблени чемшири през един се редуваха с туя.
Запътихме се към постройка с няколко прозореца.
- Това е моята света обител - посочи я той - Библиотека, читалня, хранилище,...влизай, влизай, не се събувай.
Вътре едновремешно масивно бюро, два фотьойла около масичка, четери виенски стола около по-голяма кръгла маса, пода с мокет. На голяма ламарина поставено кюмбе с бронзирани кюнци. Зад бюрото избледнели портрети в рамка на Ботев, ...