Беше се подпрял на дръжката на брадвата

- Ти не си идвал у нас, нали. Ако нямаш работа и имаш време да вървим, и без това сега ако се разработя с брадвата ще се развика някой съсед '' Ей, кое време е та си се разтупкал бре, ние селяните след обяд спим ''.

Тръгахме, поспирахме се тук-там, той обясняваше за някои починали или самотни комшии, че нямали близки защото заминали за чужбините на работа.

Противно на очакванията ми спряхме пред  бяло боядисана едноетажна  къща, даже желязната порта боядисана и не скърца. Дворчето с подредени цветни лехи, наколко рози, нискостеблени чемшири през един се редуваха с туя.

Запътихме се към постройка с няколко прозореца.

- Това е моята света обител - посочи я той - Библиотека, читалня, хранилище,...влизай, влизай, не се събувай.

Вътре едновремешно масивно бюро, два фотьойла около масичка, четери виенски стола около по-голяма кръгла маса, пода с мокет. На голяма ламарина поставено кюмбе с бронзирани кюнци. Зад бюрото избледнели портрети в рамка на Ботев,Левски,Л.Каравелов, само липсваха пушка, пищов и сабя. На цялата голяма стена лавици като библиотека. Погледнах натам, чудно защо не са подредени по големина и по цвят на кориците и няма разни вазички, чинийки и панаирджийски дрънкулки.

- Може ли да хвърля едно око на книгите ти

- Хвърли ако искаш и две

С отворена уста заразглеждах. Какво ли нямаше. Подредени томове на български поети и писатели, Талев, Ботев, Д.Дебелянов, Вазов,...томове Очерци и критики за българските писатели, даже  '' През игленото ухо '' на М.Грубешлиева,

''Героите на Белица '', не, не мога да ги изброявм всичките, страх ме е да не пропусна нещо.

Следващият '' сектор '', руска и съветска литература. '' Война и мир'', Гогол, Тургенев, Достоевски, Пушкин...Спирам.

Погледът ми попадна на '' Малая земля'', на ''Архипелаг Гулаг ''. Раздел да го нарека западни и американски писатели, '' Том Сойер'', '' Живот по Мисисипи'',  Жул Верн,...я, и индиянските на Майн Рид и Карл Май, Хемингуей,Ханрий Бьол носител на Нобелова награда за литература,...томове на Е.М.Ремарк.

О, и политически сектор има, луксозните издания на '' Капиталът'', томове на Фр.Енгелс и Ленин. Гледай го ти, бат'Красьо три тома на Философски речник, чуждоезични речници. Остава да има и'' Правописен речник на българския книжовен език '', да, има го. Но вече трябва да се измени в '' Модерен преиначен български език ''.

Пристъпях плахо от етажерка на етажерка, не се стърпях, като изложба е и да не би да е прашасало. Докоснах с пръсти някаква книга, после ги прокарах по лавицата, не няма прахоляк.

- Бат'Красьо, това...тези книги твои ли са, прочел ли си ги или само колекция - несигурно попитах

- Това е моят скромен принос, така да го нарека, към труда на тези хора, да ги съхраня. Да , изчел съм ги всичките, без чуждоезичните речници, 470 тома са. Имам книги още с нямо ''ъ''накрая на думата. Доста книги съм купувал като по-млад, обичах да чета, какво да правя друго, не разполагах със средства да пътувам, а чрез книгите го правех. Голяма част от книгите съм спасил от изгаряне и Вторични суровини, или оставени до контейнерите за смет. Може ли книга да се счита като боклук, а. Виж, не обичам кучета и котки, но обичам книгите и като намеря някоя захвърлена, вземам я или вземам ги и с колелото в къщи. Хората наистина не знаят какво ценно нещо изхвърлят, и това е злато, а те не го знаят. От книгите можеш винаги да научиш нещо, макар винаги доброто да побеждава, но докато стигне до тази победа , доста зор вижда. Показват и злото, то и без книги ни е обсебило, но като се зачетеш знаеш  поне как да се предпазиш.

Есенно време когато вали, или зимно в студа, то няма и работа де,запаля печката и замръквам и осъмвам с книга в ръка, има някои ги знам наизуст. Чета и разсъждавам и за демокрацията, за социализма и комунизма, добри идеологии, но изопачени и опорачени. Ама знам, че политика служба не тика и да приказваш , и да не приказваш, файда няма.

Едно е лошо, че много малко хора посягат да спасят коя книга, по-лесно им е  в Интернет, да лежат в леглото и да четат съвременни автори или да гледат по телевизията реклами или насилие. Опитах да даря книги на библиотека, но ме приеха несериозно, то сега кой ли вече чете книги. И както е тръгнало скоро няма да имам място къде да ги съхранявам

            Върнахме се в къщи, насядахме на нарязаните дърва. Чуден чавек ми се стори бат'Красьо, кой би предположил че има такъв интерес към книгите и е чел толкова много.

Той се покашля назорлен, хвърли поглед към купчината дърва, към все още яркото слънце.

- Завърших гимназията - започна тихичко той - Ама кой да ти знае, че гимназията била общообразователна, а не ти дава професия. Поработих по строежите през лятото и на есен хайде в казармата. Не знам за критериите на военните, но мен ме изпратиха граничар. Не беше леко, трябваше да си отваряш очите на четери. От казармата намразих и цигарите, тръгнеш наряд а те проверяват за цигари и кибрит, беше забранено. Трудно и отговорно, ама като си млад и здрав дните сяаш летят. Ти сигурно още не си бил роден, една вечер даваме дежурство на радио и ПВО пост и слушаме разни музики и ''Своботда Европа'' по резервната радиостанция със слушалки на ушите. Беше  лятото на1968 година, и изведнъж съобщение, че войските на Варшвския договор са навлезли в Чехословакия, Прага. Гледаме се с другия дежурен и мълчим, само знак с ръце, чу ли нещо. Повториха съобщението няколко пъти. Ако вдигнем врява или докладваме рискуваме дисцип, слушаме радио Свободна Европа, а сме на пост, ще си мълчим. Около обяд дойде политическия  подполковник, направи събрание и ни съобщи, и заповед  да усилим вниманието си по границата. Имах попълнени кандидатстудентски документи, оставаше да ги пусна в пощата, но как ще се явя на изпити, като за двете години не съм решил и една задача, за излезна в отпуска, ами нали наборите ще трябва да покриват и моите наряди, и после като не ме приемат да ме гледат накриво, че съм ги излъгал. Чакахме уволнение. Дойде някакъв полковник и ни говори  за дълг към Родината, към другите народи, а то било за две-три думи, ще има задръжка на набора заради тази международна обстановка. И какво се получи, онези които предвидливо да си пуснали документите  и  поделенията им бяха в Чехословакия ги приеха из ВУЗовете без да се явяват  на изпити. Ами извадиха късмет, Милчо, Косьо, един Димитър, другите не ги помня вече. Хитреци, пуснали документите не за друго а заради отпуската за изпитите, бяха слаби ученици и изведнъж студенти. Уволних се, тогава работа колкото искаш, можеш да работиш и да учиш. Така изкарах механото и електрото, разни квалификационни курсове. Отказах се да следвам, все тази дали ще следвам или не, тогава работници, средни техници взимахме по-големи заплати от инженерите. На добрите техници предлагаха работа из другите  социалистически страни. Споделих с мама, а тя '' Красе, има една такава приказка мама, където чуеш, че дават много пари, взимай малка торба '', и не заминах тогава за ГДР. Изведнъж всичко се обърка, мина приватизацията, настъпиха съкращения, останах без работа с месеци. Вашите бяха започнали ремонта по къщта, помагах по разчистването на двора, оградата. Баща ти ме попита иначе какво работя, разказах му, оплаках се, че нямам работа по тези и тези причини, а той без да му мисли веднага ми каза'' Знаеш къде е Стройгруп, утре в 8 часа с документите си при мен ''. Даде ми лист и химикалка за молба и кратка автобиография, а той разглеждаше дипломите, трудовата ми книжка. Написа нещо на една бележка, извика секретарката си

- Пусни заповед на господина от днес, тук съм написал позиция, заплата, да дойде отговорника на бетоновия възел при мен и две кафета ако обичаш - нареди й той

Седях като тряснат с мокър парцал, замаян и изпотен.

- Така, готов си, ше работиш енергетик на бетоновия възел, от днес си на работа, като дойде отговорника отивате да те запознае с работата и хората. Да те попитам нещо лично, събота или неделя ще можеш ли да идваш да помагаш на къщата, аз сам няма  да успявам. Ще ти плащам разбира се, няма значение, че работиш във фирмата, вместо да плащам на други, ще плащам на теб.

Съгласих се веднага и ето вече толкова години съм около вас.

следва...