Кратки срещи на изток (7)

02:00ч...

     Нямаше тъмни участъци в бара. Нямаше и такива, които се наричаха осветени. Всичко беше на показ. Плуваше в разврат и сладникави женски парфюми, които съзнанието ти нямаше как да обърка дори да ги усетеше навън. За да бъдеш там, на мястото на тези момичета, първо трябва да носиш на огромно количество алкохол. Да отвориш покварената версия на любовта. И да забравиш кой си всъщност...

     Да забравиш какво работиш в познатия живот, защото повечето от тях изкарваха прехраната си като всички останали, освен през нощта. Да забравиш на каква позиция си. Какво умееш, с какво образование си и колко езика владееш. Както и да загърбиш всичките си сертификати, грамоти и награди. Родителите си... Да, едва ли някоя стриптизьорка би запознала техните с нещата, които започва да прави точно в полунощ. Тези жени бяха там за бързи пари. Пари, които засягаха точно определени теми. Такива, за които нямаше ниво “начинаещи”.

     Наталия никога не пристигаше сама в заведението. Беше поне с още една нейна колежка. Появяваше се час-два след настъпване на новия ден, когато останалите вече бяха омагьосали присъстващите. Влизаше през входа за клиенти, често държеше косата си на конска опашка и изглеждаше така, сякаш тъкмо се прибираше от танци. В удобен спортен екип, който описваше тялото й толкова добре, че само наблюдавайки я, ти се приискваше да го целуваш обезумяло. Личеше й, че обожава музиката, защото всеки път се насочваше към бара с танцова стъпка. Умееше да се забавлява и знаеше как да влиза под кожата на другите.

     Тази вечер тя се смееше високо. Имаха си някакви вътрешни шеги с барманите и сервитьорите. Не поглеждаше към сепаретата. Отлично знаеше първото и най-важно правило на тази професия – да разграничаваш личния живот от този в бара. Бях убеден, че Наталия не е истинското й име. Нямаше и как да бъде, но някак й отиваше. И всичко, което споделяше за себе си, й отиваше. Но тук присъстващите знаехме, че момичетата никога не говорят с факти, а просто участват в разговорите.

     Не исках да си тръгна тази вечер и да се чувствам като най-големия самотник. Не исках да си мисля, че е напълно невъзможно да опозная тази дама. Тя ме караше да се чувствам като господар, лавираше перфектно и знаеше как да храни мъжкото ми его. Нещо в нея ме подтикваше да съм директен и смел, въпреки че в края на нощта трябваше да се сбогувам с нея и да я забравя... поне до следващото ми идване. И не знам дали заради алкохола или компанията, която ме подкрепяше с две ръце да я притисна на тясно и да разбера повече за нея... но в ранните часове действията ми заплашваха да погребат всичките ми желания, а тогава щях да загубя правата си да доближавам това греховно място...