Кратки срещи на изток (1)
Произведение от няколко части
-
1918 6 4Проза » Другие
-
1243 3 1Проза » Другие
-
1436 3 3Проза » Другие
-
1780 2 1Проза » Другие
-
2079 1 1Проза » Другие
-
1227 3Проза » Другие
-
2007 2 1Проза » Другие
-
1066 1 1Проза » Другие
-
1089 2Проза » Другие
-
1150 1Проза » Другие
-
Проза » Другие
-
Проза » Другие
-
Проза » Другие
-
Проза » Другие
За онези сини очи...
Винаги съм си мислил, че не мога да обикна сините очи. До момента, в който тя се появи... Притежаваше онова синьо, в чиито дълбини танцуваха привлекателни неизвестни. А от стихийните й води ухаеше на толкова много лъжи, че всеки би завидял на страданията ми. Или пък би искал да ме убие...
Срещахме се рядко с тази жена. Толкова рядко, че понякога си мислех, че всичко се случва единствено в илюзиите ми, докато хлапакът в мен продължаваше да се вълнува. Тя пристигаше, когато искаше. Не приемаше покани. Беше дръзка, а искаше ли нещо – просто го взимаше. На всяка цена. Не боравеше нито с времето, нито с обстоятелствата. Такава беше...
Понякога ми се иска да не виждам болката у другите. Защото повярвайте... колко много болка и разочарование имаше в крайчетата на тези сини очи! Толкова много... достатъчно за тонове морски мрежи и стотици възли, в които попадаше не кой да е, а самата тя.
Спомням си, когато хвана ръката ми за пръв път. Пръстените, които носеше, се впиха в дланта ми, а усмивката й заигра. Обичаше прегръдките. Бях сигурен, че някъде дълбоко в нея, все пак е останала доза истина, с която можеше да обикне човек. Сега просто бе време да изживее спомените си с лъжите, които представяше пред себе си и другите...
Обикнах сините очи.
Не защото не бяха искрени към мен.
А защото морето винаги е било моята стихия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© А.Д. Все права защищены
