Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липсва това място, но знам, че то вече не е наше...
***
Нямах търпение да започна пети клас. Радвах се, че съм се преборила за място в желаното училище, но за мен общуването с другите беше не по- малко важно от ученето, затова се надявах да си намеря добри приятели. Винаги се опитвах да бъда дружелюбна, но в новия ми клас нещо се случи. Някои деца започнаха да ми се подиграват, а другите или се присъединиха към тях, или се преструваха, че не знаят какво се случва. Всеки ден отивах на училище с разтуптяно от страх сърце, опитвах се да стана незабележима, за да ме оставят на мира, но съучениците ми не спряха да ме обиждат, да вземат вещите ми. Вече не можех да уча, загубих апетита си и сутрин се с ...