/Бях го го писал, май и публикувал, ама не помня и го възстанових по памет/
В дълбоката Юкатанска джунгла лежи огромна скала. Календар. На маите. Писмени знаци, картинки, шарки...
И поразяващ текст – свършващ неочаквано.
Което си е ясно – краят на света...
Защо да отбелязват боговете следващия ден? За кого?
И се разтревожиха магьосници, търговци, шамани, мошеници, вещици, домакинки...
И като почнаха една паника и един оборот...
Главата да ти зайде, кесията да се напълни...
Кой се сети, че имал да връща пари на комшията и въздъхна облекчено от удължаването на срока до амина, кой си припомни, че трябвало да набие жената заради оня там, дето танцували притиснати преди 30 години, кой си припомни старите гаджета и реши да ги ощастливи преди края, кой стигна до извода, че тоя край не е интересен, поради което се затвори у дома си с няколко бели бутилки...
Абе, разни хора – разни краища на света...
А в това време от далечните простори на Космоса се носеше грамадна канара.
Целенасочено, със св ...