23.03.2021 г., 10:54

Краят на края на света

714 3 5
2 мин за четене

/Бях го го писал, май и публикувал, ама не помня и го възстанових по памет/

В дълбоката Юкатанска джунгла лежи огромна скала. Календар. На маите. Писмени знаци, картинки, шарки...

И поразяващ текст – свършващ неочаквано.

Което си е ясно – краят на света...

Защо да отбелязват боговете следващия ден? За кого?

И се разтревожиха магьосници, търговци, шамани, мошеници, вещици, домакинки...

И като почнаха една паника и един оборот...

Главата да ти зайде, кесията да се напълни...

Кой се сети, че имал да връща пари на комшията и въздъхна облекчено от удължаването на срока до амина, кой си припомни, че трябвало да набие жената заради оня там, дето танцували притиснати преди 30 години, кой си припомни старите гаджета и реши да ги ощастливи преди края, кой стигна до извода, че тоя край не е интересен, поради което се затвори у дома си с няколко бели бутилки...

Абе, разни хора – разни краища на света...

А в това време от далечните простори на Космоса се носеше грамадна канара.

Целенасочено, със свръхсветлинна скорост, тя проближаваше...

Забелязаха я земните учени. А българските дори докладваха на властта – да има време с двата бойни самолета и парадните пушкала на гвардията да свали заплахата. Както показват холивудските учебници по спасяване на света...

Обаче, на канарата не й пукаше...

Тя намали скорост, направи изящен завой, леко и внимателно – въпреки женския си род – паркира в горите на Юкатан...

Когато стигнаха до нея, учените видяха шарените картинки и прочетоха големия надпис – „Календар на маите, 2012 – 26 346 година”.

А към камъка беше лепната обратна разписка и малка бележка.

„Календарът закъсня по вина на спедиторската фирма. Виновният е наказан с мъмрене. Молим за извинение!“

На гърба й: „Считаме за нужно да напомним – към вас лети кораб от планетата Ковид – 19, следван от Ковид – 20, 21, 22 в период…

Виновните са също наказани със забележка пред строя.“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...