/Бях го го писал, май и публикувал, ама не помня и го възстанових по памет/

В дълбоката Юкатанска джунгла лежи огромна скала. Календар. На маите. Писмени знаци, картинки, шарки...

И поразяващ текст – свършващ неочаквано.

Което си е ясно – краят на света...

Защо да отбелязват боговете следващия ден? За кого?

И се разтревожиха магьосници, търговци, шамани, мошеници, вещици, домакинки...

И като почнаха една паника и един оборот...

Главата да ти зайде, кесията да се напълни...

Кой се сети, че имал да връща пари на комшията и въздъхна облекчено от удължаването на срока до амина, кой си припомни, че трябвало да набие жената заради оня там, дето танцували притиснати преди 30 години, кой си припомни старите гаджета и реши да ги ощастливи преди края, кой стигна до извода, че тоя край не е интересен, поради което се затвори у дома си с няколко бели бутилки...

Абе, разни хора – разни краища на света...

А в това време от далечните простори на Космоса се носеше грамадна канара.

Целенасочено, със свръхсветлинна скорост, тя проближаваше...

Забелязаха я земните учени. А българските дори докладваха на властта – да има време с двата бойни самолета и парадните пушкала на гвардията да свали заплахата. Както показват холивудските учебници по спасяване на света...

Обаче, на канарата не й пукаше...

Тя намали скорост, направи изящен завой, леко и внимателно – въпреки женския си род – паркира в горите на Юкатан...

Когато стигнаха до нея, учените видяха шарените картинки и прочетоха големия надпис – „Календар на маите, 2012 – 26 346 година”.

А към камъка беше лепната обратна разписка и малка бележка.

„Календарът закъсня по вина на спедиторската фирма. Виновният е наказан с мъмрене. Молим за извинение!“

На гърба й: „Считаме за нужно да напомним – към вас лети кораб от планетата Ковид – 19, следван от Ковид – 20, 21, 22 в период…

Виновните са също наказани със забележка пред строя.“