19 апр. 2012 г., 22:40

Краят на слепотата(10) 

  Проза » Повести и романы
5.0 / 10
1316 0 12
10 мин за четене
10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме на медения ни месец, а като се върнем, ще обсъдим трезво нещата. Сега да поспим малко, а?
Тя се сви като котенце и затвори очи. Фелипе също дръпна седалката и се облегна назад. „Унгария?...Защо избрахме тази страна? Щом на Мари ѝ харесва и аз ще се чувствувам добре!“
Началото на ноември в Мадрид е като пролет, но Унгария ги изненада със сух студ. Дърветата бяха оголени. Острият вятър събираше на купчини листата им. Студът и вятъра ги принуждаваха да се притискат по-силно един в друг. Какво щастие!
От балкона на хотела се откриваха белите, заснежени върхове на планината. Изглеждаха толкова близко, че двамата си мислеха, че ако протегнат ръце, ще докоснат снега.
Мария Хосе обичаше природата. Та ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Нинова Все права защищены

Предложения
  • Броня! Она была ярко рыжей, синеглазой, и некрасивой. А почему это все должны быть красивыми? Природ...
  • БОДЯ НА ВОЛЕ Бодя Гаргушин не имел назначения стать заметным среди умаянной пацанвы, он никогда не п...
  • Глава 51 Одинокое направление. - И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить! - Что-то опять не ...

Ещё произведения »