10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме на медения ни месец, а като се върнем, ще обсъдим трезво нещата. Сега да поспим малко, а?
Тя се сви като котенце и затвори очи. Фелипе също дръпна седалката и се облегна назад. „Унгария?...Защо избрахме тази страна? Щом на Мари ѝ харесва и аз ще се чувствувам добре!“
Началото на ноември в Мадрид е като пролет, но Унгария ги изненада със сух студ. Дърветата бяха оголени. Острият вятър събираше на купчини листата им. Студът и вятъра ги принуждаваха да се притискат по-силно един в друг. Какво щастие!
От балкона на хотела се откриваха белите, заснежени върхове на планината. Изглеждаха толкова близко, че двамата си мислеха, че ако протегнат ръце, ще докоснат снега.
Мария Хосе обичаше природата. Та ...