Кристалното езеро и звездите
Някъде, далеч от познатите места на хората, имало едно езеро. Но то не било обикновено. В него се събирали всички истории на смелите пътници, преминавали някога оттам, истините, отговорите на всякакви въпроси. Самото езеро било прозрачно и в него се отразявало абсолютно всичко, то имало силата да показва на човек какво се крие в неговата душа. Някои смятали, че е пълна измислица и не вярвали, други си казвали, че докато не го видят с очите си, няма да повярват, трети мечтаели да го открият. А само единици наистина предприемали пътешествието до това кристално езеро.
Една вечер, когато звездите отново се показали на небосклона, започнали да разказват на езерото какво са видели. Една звездичка казала:
-Хей, виждам в селцето, че има двама влюбени, но сега разделени, готвещи се да тръгнат още тази вечер...
Те поели по пътя, но не знаели един за друг, те били водени от обичта си към другия, искали езерото да им даде отговори.
Изминали доста път, отнело им дни, докато един ден най-после стигнали. Ала не можели да се видят. Всеки от тях, без изобщо да знае, че другият е на отсрещната страна, се огледал в езерото. Тогава се случило нещо неочаквано, което ги зашеметило. Езерото се изпълнило с цветове, мрак, спомени, страхове, представи. Започнало да пренася чувствата на единия към другия и обратното. През цялото време то разкривало отговори и неизказани думи. Те двамата погледнали на отсрещната страна, но така и не се видели...
След много време, след много изминати пътища, всеки от тях отново решил да тръгне към онова езеро. Звездите през цялото време им подсказвали: ,,Не спирай да вървиш...".Езерото все си било същото, готово да им покаже истината. Този път, единият стигнал първи, но останал, не спирал да чака. Другият също пристигнал. И той започнал да чака, с мисълта, че другия го няма.
Един ден и двамата се престрашили да погледнат отново в езерото...Отраженията им заблестели.
Звездите си прошепнали тихичко:
,,Това е пътят, може много хора да идват до езерото, но само определените могат да видят отраженията си. Някои се отказват да вървят, страх ги е да погледнат. Има и такива, които смятат, че е безсмислено да чакат, а не знаят, че друг може да стои точно до тях. Но никой не може да избяга от съдбата си. А тези, които мислят, че езерото не съществува, не могат да го видят. Те не предприемат пътешествието, нямат вярата, а когато се откажат да отидат там отново, няма как да зърнат и нечие отражение...
Невинаги хората, които са се открили при езерото, са един за друг...
Но ние, звездите, показваме пътя и даваме надежда, а тези, които не се отказват и продължават да вярват, да вървят, да поглеждат...откриват...
Езерото през цялото време ще очаква някой да стъпи на неговия бряг, без страхове...
А тези смели пътници са истински обичащите..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Майчето Все права защищены
