През пролетта на третата година, откакто беше станал господар, Али ага посрещна високопоставен гост, пратеник чак от Цариград. Дервишът пристигна точно на Великден. Али ага го посрещна още от портата на сарая си. Въведе го в градината с храстовидни цветя, настани го в разкошна беседка и го почерпи с кафе. Нагоре от беседката извеждаха мраморни стълби до входа на двореца, който беше кацнал на хълма като голяма, бяла птица и създаваше илюзията, че скоро ще хвръкне, за да отнесе в неизвестна посока мрачните му обитатели.
Домакинът беше умислен. Хитрият гост долови тази слабост на всемогъщия помашки вожд и веднага го атакува.
- Несполука ли те преследва и трови живота ти, славни владетелю? Аллах да ти дава здраве и столетен живот!
- Аллах е велик! И милостта на падишаха е голяма! Но не съм я заслужил! Аллах ми праща мор по овцете. Всеки ден умират много от тях. Стадата се топят и чезнат. Опитах всякакъв лек, но нищо не помогна. И ходжата се притече на помощ, и той даде лек, и молитви чете, ...