/ не е по шеф-готвачите /
.
.
Дойде си в отпуска от Гърция балдъза ли, етърва ли,... знам ли как се казва
по-модерно, но по простому, на жена ми сестрата...Взе да разправя страхотии за живота там..
- Хитри гърци, ядат щир и тученица,... с килограми купуват от лаики пазара,.. после готвя манджи,
салати им правя,... много хубави ястия стават и са много витаминозни и полезни.,.. како, да си направиш обезателно...
Жена ми ме погледна с укор
- Видя ли хората какво ядат,.. а ние все меса, меса,.. в тази жега...за това са финни и елегантни гъркините...
На другият ден ѝ донесох един наръч щир, една торба тученица..
- Ето , екологични са, от нашата бахча,.. не са пръскани, няма никакви пестициди, поливани са с кладенчова вода...хайде жена, готви и да ядем на корем...
Вечерята мина гладно,... побутвахме един към друг чиниите с ценните витаминозни продукти...
- Яж де, нали гърците ядяли такива треви, а гъркините били фини.... - подкачих я аз
- Да , ама като че ли му мипсва нещо на това ядене., бре Пешо..- смотулеви жена ми.
- Вярно беее,..по една шепа ярма,.. разбъркай го и го дай на прасетата...- засмях се аз - Дай сега
кюфтетата от фурничката,..и те са екологични...
Подслушах после разговорът й по телефона...
- Марчеее, кака,... направихме такава манджа с щир и салата от тученица,.. чудна е,... бате ти Пешо си облиза пръстите... Ами казвай ги такива хубави неща ма кака,.. виж човек се учи цял живот...
© Petar stoyanov Все права защищены