Цветан беше седнал на долният праг на къщата. Слънцето заваляше над долината на река Огоста. Излъчващо червени оттенъци, то създаваше някаква приказност на всичко. Големите вирове на реката се изпълваха с мехурчета въздух идващ от многобройната риба, която ги обитаваше. Тук-там се мятаха сребристи кленове. Цамбурваха отново в реката, която неусетно вървеше надолу и все надолу. Покривите на къщите и спретнатите дворчета изглеждаха така красиви,че на човек му се искаше да ги нарисува. Цветан допря гръб до измазаният с хоросан цокъл. Затоплен от лятното слънце, той му придаде от топлината си.Притвори очи. Отпусна грапавите, уморени от труд ръце. Тогава от нищото пред него се появиха Кулчо и Арка. Неговите любими кончета. Някога той си ги отгледа от малки жребчета.Тогава всички живееха в една къща. Млади, стари, снахи, внуци. Набутани всички в две стаички от кирпич. В съседните помещения бяха животните. Целият втори етаж беше сеновал. Там се прибираше изсушената трева, обраната царевица и ...