Лаконично
1 мин за четене
Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...
Тъмна тягостна нощ...
- Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.
- Животът продължава ... – каза той.
- Това хубаво ли е? – колеблива...
- Прекрасно е! – убедителен.
- Как намираш сили? – уморена...
- Не се вживявам колкото теб... - небрежен.
- Дали ще мога и аз? – нерешителна...
- Недей! – разтревожен...
- Защо? – изненадана.
- В твоето сърце се крие моята сила... – откровен.
- Ще пазя силата ти, за да пазиш сърцето ми... - утешена.
Все тъй студена тъмна нощ... без луна...и без звезди,
но... това вече нямаше значение...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дидислава Все права защищены
