9 нояб. 2006 г., 13:27

Лаконично 

  Проза
1293 0 17
3 мин за четене

   

 

Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...

Тъмна тягостна нощ...

-  Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.

-  Животът продължава ... –  каза той.

-  Това хубаво ли е? – колеблива...

-  Прекрасно е! – убедителен.

-  Как намираш сили? – уморена...

-  Не се вживявам колкото теб... - небрежен.

-  Дали ще мога и аз? – нерешителна...

-  Недей! – разтревожен...

-  Защо? – изненадана.

-  В твоето сърце се крие моята сила... – откровен.

-  Ще пазя силата ти, за да пазиш сърцето ми... - утешена.

Все тъй студена тъмна нощ... без луна...и без звезди,

но... това вече нямаше значение...

 

© Дидислава Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??