Nov 9, 2006, 1:27 PM

Лаконично

  Prose
1.5K 0 17
1 min reading

   

 

Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...

Тъмна тягостна нощ...

-  Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.

-  Животът продължава ... –  каза той.

-  Това хубаво ли е? – колеблива...

-  Прекрасно е! – убедителен.

-  Как намираш сили? – уморена...

-  Не се вживявам колкото теб... - небрежен.

-  Дали ще мога и аз? – нерешителна...

-  Недей! – разтревожен...

-  Защо? – изненадана.

-  В твоето сърце се крие моята сила... – откровен.

-  Ще пазя силата ти, за да пазиш сърцето ми... - утешена.

Все тъй студена тъмна нощ... без луна...и без звезди,

но... това вече нямаше значение...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...