9 nov 2006, 13:27

Лаконично

  Prosa
1.5K 0 17
1 мин за четене

   

 

Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...

Тъмна тягостна нощ...

-  Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.

-  Животът продължава ... –  каза той.

-  Това хубаво ли е? – колеблива...

-  Прекрасно е! – убедителен.

-  Как намираш сили? – уморена...

-  Не се вживявам колкото теб... - небрежен.

-  Дали ще мога и аз? – нерешителна...

-  Недей! – разтревожен...

-  Защо? – изненадана.

-  В твоето сърце се крие моята сила... – откровен.

-  Ще пазя силата ти, за да пазиш сърцето ми... - утешена.

Все тъй студена тъмна нощ... без луна...и без звезди,

но... това вече нямаше значение...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...