Лаконично
1 мин за четене
Нощ... Студена, безлунна, беззвездна...
Тъмна тягостна нощ...
- Кажи ми нещо хубаво! – каза тя.
- Животът продължава ... – каза той.
- Това хубаво ли е? – колеблива...
- Прекрасно е! – убедителен.
- Как намираш сили? – уморена...
- Не се вживявам колкото теб... - небрежен.
- Дали ще мога и аз? – нерешителна...
- Недей! – разтревожен...
- Защо? – изненадана.
- В твоето сърце се крие моята сила... – откровен.
- Ще пазя силата ти, за да пазиш сърцето ми... - утешена.
Все тъй студена тъмна нощ... без луна...и без звезди,
но... това вече нямаше значение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
