Лазура - 4 част
Не можеше да заспи. Вън фучеше и виелицата сякаш с това "фиуу, фиуууу" ú говореше нещо. Стана, пусна си тиха музика, затвори очи и се видя в онова селце Боженци. Как Митко пое дланта ú в своята и дълго я разхождаше из селото, а после пак ръка в ръка, излезли извън селцето, го наблюдаваха сгушено в диплите си. Вечерта в ресторанта той ú разказва вицове и смешки, на които тя се смя до премала, а когато я изпрати до стаята, се наведе и пое ръката ú и леко я стисна. Пожела ú лека нощ, и тя влезе в стаята си, и дали от умората, или от спокойствието, което почувства, заспа непробудно.
На връщане той ú каза, че ще пътува и навярно няма да го има с месеци, и че ще му липсва, но ще ú се обажда, когато може.
Често ú звънеше и с времето тя усети, че очаква с радост обажданията му.
Страхуваше се от чувството, че той започва да ú липсва, тази привързаност едновременно я радваше, но и плашеше. Тя винаги е харесвала мъже по-възрастни от нея, дали защото рано загуби баща си, или защото харесваше зрелостта в тях. Съпругът ú беше с три години
по-млад от нея, беше недоузрял, безотговорен и такъв си беше останал докрай, а Митко е цели седем години по-млад. Тази разлика в годините не ú даваше мира.
Изведнъж телефонът и иззвъня.
- Спиш ли, Лазура?
- Не, не спя. Мислех си.
- За мен ли?
- Да.
- Тогава просто излез и ми отвори, че съм замръзнал.
Тя дори не затвори телефона, грабна ключовете и хукна.
Той стоеше пред външната врата усмихнат и просто я грабна в прегръдките си.
- Липсваше ми, Лазурна моя, много ми липсваше!
От очите ú се стичаха сълзи на радост, преглъщаше и нямаше сили да му каже, колко много и той ú липсваше.
- Хайде да влизаме, че измръзна.
Влязоха, тя разпали камината, после приготви чай, а той извади от вътрешния си джоб някакво марково уиски. Наля за нея и за себе си и вдигна тост.
- За теб, Лазура!
Наведе се и нежно я целуна. Първата целувка, от която тя потрепера, после отпиха по няколко глътки и той я взе в прегръдките си, заведе я в спалнята и я люби с онази нежност, с която някой я любеше само в мечтите ú.
......
- Тук, пред гроба на баща си, искам ръка ти, Лазура. Готова ли си да живееш с мен, да ме обичаш, както аз те обичам, и да се омъжиш за мен...
- Готова съм, Митко, но ти си със седем години по-млад от мен, а ако някой ден решиш да си намериш жена, по-млада от мен, и ме изоставиш, както направи бившият ми мъж.
- Той не те е заслужавал никога, не те е оценил, за мен ти си
най-прекрасната жена на света! Годините нямат значение! Аз искам да прекарам с теб всичките години, които ми е дал Господ!
Прегърна я нежно и тя погледна облаците, и там видя чичо Жоро, да им се усмихва. Усмихна се и тя. Животът продължаваше.
Живееха в апартамента на Митко, който беше просторен и уютен.
Не продадоха къщата на баща му, там тя разсаждаше цветя и ги отглеждаше и често оставаха там с Митко. Той се отказа от пътуванията, искаше да е близо до своята Лазура. Купи ú малко магазинче, където тя продаваше цветята си с усмивката на щастлива жена. Цял живот е мечтала да има магазин за цветя, които сама да отглежда.
Мечтите ú се сбъднаха, защото беше истински обичана.
....
край
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
