Гласът на разума често е ултразвуков…

хххх

-     Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?

-     Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…

хххх

Отбивам се в магазина на бивш ученик. Той е зает – зяпа през витрината хубавичко маце, което явно чака някого. И гледпа унесена в телефона.

Телефон има и в ръцете на Ангел. Насочил го е през стъклото и се опитва да фокусира върху задничето на девойчето, макар ръцете му да треперят като на алкохолик при вида на първата чаша ракия…

-     Какво маце… - шепнат жадно пресъхналите му устни…

Успокоявам го.

-     Навремето, пред Писателското кафене минала млада хубава жена. Всички посетители се струпали на витрината, само Елин Пелин казал: „Кому ли е изгорила душичката…“

В този момент от близкия магазин излиза висок младеж и се запътва към момичето.

-     А – казвам – ето кому. Даже още дими горкият…

А Ангел вече наподобява кокера, когато усети, че на масата е метната пържола…