Ледени страсти
Гласът на разума често е ултразвуков…
хххх
- Пешо, ти да не си се оджендървил? Защо ближеш краставицата като вдовица?
- Погледни й цената – не ще я ближеш, ами само с поглед ще я опитваш…
хххх
Отбивам се в магазина на бивш ученик. Той е зает – зяпа през витрината хубавичко маце, което явно чака някого. И гледпа унесена в телефона.
Телефон има и в ръцете на Ангел. Насочил го е през стъклото и се опитва да фокусира върху задничето на девойчето, макар ръцете му да треперят като на алкохолик при вида на първата чаша ракия…
- Какво маце… - шепнат жадно пресъхналите му устни…
Успокоявам го.
- Навремето, пред Писателското кафене минала млада хубава жена. Всички посетители се струпали на витрината, само Елин Пелин казал: „Кому ли е изгорила душичката…“
В този момент от близкия магазин излиза висок младеж и се запътва към момичето.
- А – казвам – ето кому. Даже още дими горкият…
А Ангел вече наподобява кокера, когато усети, че на масата е метната пържола…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
