*Линия 88*
Ще се опитам да разкажа историята така, както се случи в началото на седемдесетте години на миналия век.
Във Вечния град има много автобусни линии.
Не зная защо, казват на автобусните маршрути линии.
Може би, защото на всички градски карти маршрутите им са очертани с прави червени линии. Иначе автобусите правят множество завои.
Денят беше почивен. Автобусът по линия 88 беше полу-празен, което рядко се случва в останалите дни. Изключение правеха трима-четирима тъмнокожи младежи, помъкнали огромни чанти с контрабандна стока. Бързаха да отворят уличната сергия, на която да продават.
Пътувах незнайно откъде, незнайно за къде, гледайки през прозореца пустите улици и затворените магазини.
Тук-таме имаше отворени кафенета, с празни маси на тротоарите. Ранобудни хора разхождаха домашните си любимци, носейки сутрешната преса, сгъната под мишница.
На една от спирките самотно стоеше възрастна госпожа. Смалена от годините. Белокоса. Облечена в тъмна строга рокля, гарнирана със снежнобял ...