5 окт. 2008 г., 10:23
24 мин за четене
Денят завърши. Кристиян крачеше в шумния коридор към изхода на училището. Около него вървяха хора от неговия и от другите класове. Не говореше абсолютно с никого. Още от първия час всичко което каза, бяха единствено няколко словесни ,,блока" срещу заяжданията на съучениците му. Това се случваше много често. От конкурса нататък - постоянно, но той бе свикнал. Още повече, че дори му правеше удоволствие да им отвръща на нападките и да ги прави на глупаци.
Кристиян Янев излезе на стълбите и се спря. Около него вървяха останалите и го подминаваха, сякаш въобще не беше там.
,,Повтаря се."- мина през ума му докато гледаше към двора, без да им обръща внимание. Наоколо нямаше и следа от бандата на Васил, но това не значеше, че няма възможност да изникнат отнякъде.
Кристиян слезе по стълбичките и се запъти към изхода в оградата. Знаеше, че междувременно Иван го наблюдава през стъклото на прозорците, но колкото повече напускаше зоната на хуманитарна гимназия ,,Христо Смирненски", толкова безопасн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация