Денят завърши. Кристиян крачеше в шумния коридор към изхода на училището. Около него вървяха хора от неговия и от другите класове. Не говореше абсолютно с никого. Още от първия час всичко което каза, бяха единствено няколко словесни ,,блока" срещу заяжданията на съучениците му. Това се случваше много често. От конкурса нататък - постоянно, но той бе свикнал. Още повече, че дори му правеше удоволствие да им отвръща на нападките и да ги прави на глупаци.
Кристиян Янев излезе на стълбите и се спря. Около него вървяха останалите и го подминаваха, сякаш въобще не беше там.
,,Повтаря се."- мина през ума му докато гледаше към двора, без да им обръща внимание. Наоколо нямаше и следа от бандата на Васил, но това не значеше, че няма възможност да изникнат отнякъде.
Кристиян слезе по стълбичките и се запъти към изхода в оградата. Знаеше, че междувременно Иван го наблюдава през стъклото на прозорците, но колкото повече напускаше зоната на хуманитарна гимназия ,,Христо Смирненски", толкова безопасн ...