Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени минути до края.
- А къде бе ти, когато чувах тези гласове?
- А къде бе ти, да видиш как аз страдах?
Безброй години, потъвайки към дъното на тази дълбока яма...
Сега не мога да се контролирам, не мога да дишам!
Питах себе си:
- Защо трябва да живея, къде е смисълът...?
- Какво бе това, което никой не си обясни и защо? Не разбрах!
- Докъде може да стигне някой, който бе нереален? – Просто тайна! ...