az (Теодора Дамянова)
49 91
7 февр. 2005 г., 15:01

Лястовицата 

  Проза
2495 0 17
1 мин за четене

   Беше старо,стабилно,вековно дърво.На пролет-удоволствие да гледаш как разцъфва,лете-примамливо сенчесто,есен-шарено,красиво и същевременно навяващо тъга,зиме-почти голо,някак самотно изглеждаше.Беше наистина прекрасно да се губиш в нежната му ,опияняваща зеленина или пък да хербарийзираш някое от големите му хубави листа,просто така за да ти носи спомен през мразовитата зима,да ти носи спомен от пролетта и да събужда  в теб желание за зеленина и красота.Изглежадаше огромно,силно,несломимо.Всяка пролет една лястовичка свиваше в могъщите му клони гнездо,снасяше и отглеждаше рожбите си.И така една късна пролет лястовицата пак бе свила своето гнездо и беше поверила беззащитните си рожби на вековното дърво,излязла бе за да потърси мъничко храна,че да нахрани децата си.Но нещеш ли буря зла излезе,дъжд обилен заваля,небето загуби синята си красота и стана мътно,почрня.Светкавица просветна в тъжното небе и сякаш донесе малко измамна светлина на света.Малките лястовички жално записукаха,зовяха маика си на помощ,но гръмовете заглушиха безсилният им плач.В един миг ужасен падна страшен гръм,разцепи на парценца огромното дърво,а лястовицата злощастна бе закъсняла...Върна се след час,потърси своето гнездо,но и то като дървото бе загубило красотата и живота.Болката разтърси цялото й малко ,крехко тяло и тя отново отлетя,да лети нейде по непознатия пълен с мъка свят,да се лети сама -без семейство и без гнездо.
   Така и аз съм като нея-скитам се по този тъжен свят ,скитам се съвсем сама-без семейство и без дом.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • не го знаех тожа за лястовиците,благодаря
  • добро е ,наистина, но имам малка забележка-лястовиците не свиват гнезда и, ако се загледаш, не кацат на дървета, освен на сухи клонки.....
  • Ами измислих начин вече е публикувано...
    Найстина се радвам че ти е харесало.. толкова много
  • Амми май ще го пропусна първия ред ме притеснява
  • прекрасно е!публикуваи го!
  • ами аз преди да го пусна радвам се че ти хареса
  • "Пролет моя ,моя бяла пролет,
    още неживяна ,не празнувана,
    само в зрачни сънища сънувана,
    как минаваш тихо над тополите,
    но не спираш тука своя полет.
    Пролет моя,моя бяла пролет-
    знам ще доидеш с дъжд и урагани,
    бурна ,страшна ,огненометежна-
    да възвърнеш хиляди надежди
    и измиеш кървавите рани.
    ...
    Пролет моя,моя бяла пролет...
    Нека видя първият ти полет,
    дал живот на мъртвите площади.
    Нека видя само твоито слънце
    и умра на твоите барикади!
  • еи тва е готино. кои го е написал?
  • <pre>
    Борбата е безсмислено жестока
    и нека падне, и друг го замени.
    незаменим е този що умее в скока
    посокта си да смени, любовта си да дари.

    "мъртвия не ми е враг" мисъл на мъдрец,
    питам аз защо, дищащите са ми врагове?
    Като гарвани летящи над мъртвец
    любовтта погубват.
    Давещи се трупове мъстта ще дирят
    за изгубените си души.!
    Ще потъват...
    и потъват...
    и потъват...
    във бездните на пепелта!
    </pre>
  • Радвам се
  • Борбата е безмилостно жестока,
    борабата ,както казват е епична.
    Аз паднах друг ще ме смени и толкоз.
    Какво тук значи някаква си личност!
    Разстрел ,а след разстрела червеи,
    това е толкоз просто и логично.
    Но в бурята ще бъдем пак със теб,народе мои,
    защото те обичахме!
  • ахам напълно съгласна
  • И нейде в гората вълците вият
    с глас пресипнал, гарванът грачи
    орли траурни вятър ще порят.
    Кървава луна на небосвода се качи
    с пурпорно сияние орелът освети
    кръстът на земята пак се появи,
    като сянка във нощта прелита
    послание да носи то във време!

    Време на забрава,
    сянка във нощта!
    Време на поквара
    носител на смъртта!
  • Когато рушим природата рушим себе си Тя все някак ще уцелее, но ние...
  • "Лежи юнака ,а на небето
    слънцето още по сърдито пече
    жетварка пее неуде в полето,
    а слънцето пак-пече ли пече "
  • Мерси ,искренно се радвам че е харесало на някои.еее жалко за кръстатия дъбгадно е да рушим природата
  • Тръпки ме побиха докато четях този разказ. Найстина пишеш прекрасно.

    Имаше едно дърво недалеч от нас. Дъб със собствено име "Кръстатия дъб". Няма нужда да обяснявам, че клоните му образуват кръст. Величествена гледка. Много красив, древен, могъщ... Удоволствие да го гледаш, а да не говорим колко е приятно да легнеш в сянката му. Стоеше на върха на хълм, като кръста върху черква. Около хълма бе гората, а на самия него стоеше единствен Кръстатия дъб... може би самотен може би не. Прекрасна гледка.
    Един ден обаче на някой гений му скимнало, че цар Иван Шишман си е заровил съкровището под корените на самотното дърво. (мисля че имаше подобна легенда, но не ме е интересувало, нито сега ме интересува)...
    Това е края на историята за Кръстатия дъб!

    "Жив е той, жив е! Там на Балкана,
    потънал в кърви, лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка."

    Христо Ботев
Предложения
: ??:??