Беше старо,стабилно,вековно дърво.На пролет-удоволствие да гледаш как разцъфва,лете-примамливо сенчесто,есен-шарено,красиво и същевременно навяващо тъга,зиме-почти голо,някак самотно изглеждаше.Беше наистина прекрасно да се губиш в нежната му ,опияняваща зеленина или пък да хербарийзираш някое от големите му хубави листа,просто така за да ти носи спомен през мразовитата зима,да ти носи спомен от пролетта и да събужда в теб желание за зеленина и красота.Изглежадаше огромно,силно,несломимо.Всяка пролет една лястовичка свиваше в могъщите му клони гнездо,снасяше и отглеждаше рожбите си.И така една късна пролет лястовицата пак бе свила своето гнездо и беше поверила беззащитните си рожби на вековното дърво,излязла бе за да потърси мъничко храна,че да нахрани децата си.Но нещеш ли буря зла излезе,дъжд обилен заваля,небето загуби синята си красота и стана мътно,почрня.Светкавица просветна в тъжното небе и сякаш донесе малко измамна светлина на света.Малките лястовички жално записукаха,зовяха м ...