ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има?
- Петьо, къде е Стойко, бе?
- Пратих го да пребърка варта, че съхне. Що ти е? – попита Петър.
,,То ние изсъхнахме на т’ва слънце, та варта ли…,, помисли си наум Иван, а на глас каза:
- Трябва ми. Прати го при мен като го видиш.
- Ще го пратя – каза Петър и изчезна зад зидарията.
Това беше втория обект, който Иван ръководеше, откакто постъпи на работа в домостроителния комбинат, преди пет години. Харесваше професията си. Беше учил четири години в строителния техникум ,, Лиляна Димитрова,, в Пловдив, който завърши почти с отличие. Дипломата му позволяваше да работи като строителен техник. Затова, след като се уволни от казармата през 1983, той, без да се бави, започна да си търси работа по специалност ...