2 февр. 2020 г., 20:01

Любов словом и цифром

1.3K 0 5
2 мин за четене

Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,

Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.

Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,

то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,

защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40,

се появява адресата на това многоцифрие.

 

Смята се, че тютюнопушенето по време на бременност

е предпоставка нежният пол да се сдобие с още един член.
Благодарен съм на майка ти, че не се е съвсем отказала от своя порок, 

защото, може би заради него, едно от 36 839-те момичета,

родени през 2000. година, е моята

нестихваща муза, съкровищница.

 

Днес е двоен празник;

веднъж за теб,

веднъж за нас - 

 

на 11. септември, преди 19 години, 

баща ти за първи път, след 9 месеца вълнение, е видял своето момиче. 

Мое момиче стана 18 години след това. 

По-точно 18 години, 2 месеца и 30 дни - 11. декември. 
И от този 11. декември до днес

празнуваме навършването на още едни незабравими 9 месеца.

 

9 месеца усмивки, сълзи, 

уют, несигурност, 

безгрижие, страх, 

откровения, лъжи, 

компромиси, тайни,

упоритост, приятелство,

топлота, израстване.

9 месеца, които никога не искам да забравям.

 

В този единствен по рода си ден, ти посвещавам 19 реда:

 

Благодаря ти, че бе до мен, когато бях изгубен в сложност.  

Благодаря ти, че бе до мен, когато бях изгубен в самота.

Благодаря ти, че ми припомни истината.

Благодаря ти, че ми вдъхваш надежда.

Благодаря ти, че си искрена до болка. 

Благодаря ти, че си всякога достойна. 

Благодаря ти, че се бориш със страховете ни. 
Благодаря ти, че поглеждаш с моите очи. 

Благодаря ти, че мечтаеш с мен.

Благодаря ти, че ме уважаваш.
Благодаря ти, че ме спаси от суетата. 

Благодаря ти, че ме спаси от спомените. 

Благодаря ти, че ме спаси от заблудата. 

Благодаря ти, че ме научи да виждам красотата.
Благодаря ти, че ме научи да не давам воля на егото си. 

Благодаря ти, че ме научи на смирение. 

Благодаря ти, че ме обичаш. 

Благодаря ти, че си жената, която си!

 

Щастлив 19. рожден ден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаше, тогава, когато бе написано.
  • Прав сте.
  • Точно така, този жанр се нарича епистоларен. В епистоларния жанр задължително има обръщение. Пример за епистоларна проза е например благодарствено писмо. Така мисля аз, не че съм вездесъщ, така съм чел.
  • Епистоларно. По повод рожден ден и навършване на 9 месеца от началато на връзка. Кога е писано може да се разбере от самия текст. Малко е сложно за разбиране, но логическите връзки са там, съветвам Ви да го прочете още веднъж.
  • Това словоизлияние какво е по-точно, че не разбрах.

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...